Резултатът е 1:0. Съперникът — квалификационна мишка. Кючекът вече свири на площада, сякаш Стоичков е вкарал от 30 метра в четвъртфинала.
Националният отбор е спечелил. Не квалификация за финал — просто квалификационен мач в група, в която сме трети. Но събитието е достатъчно за площадни събирания, споделени видеа с пеене на химна и сравнения с 1994. Стоичков, Балъков, четвъртото място в САЩ — всяка победа над Малта или Андора отваря същата папка. Последното ни световно беше 1998 г. — Франция, групова фаза, отпадане още в групите. Оттогава насам квалификациите са достатъчен повод.
„Сега вече вярвам“ трае до следващия четвъртък, когато има гостуване в Холандия. Кючекът не вярва и не се разочарова — свири еднакво при 1:0 срещу Лихтенщайн и при 0:3 от Португалия, защото е единственото нещо в тази история, което не обещава квалификация. „Купонджии“ на Орк. Ицо Бенд е за всеки, празнуващ нещо, чийто мащаб не е уточнен. „Хоп“ на АЗИС е за момента, в който еуфорията е по-голяма от резултата. „Кома“ на Тони Стораро и Константин е за онзи, който още е буден на сутринта, след като порталите вече пишат „отборът трябва да се промени“. „Heroes“ на Орк. Димо бенд е за 90-те минути, в които героите бяха реални.
Пожелания
Дано следващият мач е срещу съперник, при когото „вярвам“ може да издържи цял месец.
Нека площадът се изпразни преди полунощ — утре е работен ден и националният не компенсира отпуска.
Дано националният вкара поне един гол, който коментаторът да не нарече „исторически“.
Кючекът да свири достатъчно дълго, че да не се чуе коментарът на треньора след следващата загуба.