Функционалният тренинг съществува и работи — клекове, мъртва тяга, движения в три равнини. Кючекът също е функционален: кара тялото да прави неща, които не е планирало. Проблемът не е методът. Проблемът е, че „функционален“ стана прилагателно, което трейнърите лепят върху всичко, което не е изолирана машина.
Функционалното движение е реален концепт: тялото се движи в пространството, ангажира няколко мускулни групи едновременно, имитира неща, които правиш извън залата. Носенето на пазарски торби до пети етаж е функционален тренинг — без абонамент, без инструкторска команда, без TRX. Никой не го снима.
Онова, което се продава под „функционален тренинг“ след 2015 г., е CrossFit-лайт с battle rope и kettlebell, ребрандирано за хора, на които CrossFit звучи страшно. Трейнърът казва „функционален модел на движение“ и има предвид клек. Казва „основна стабилизация“ и има предвид корем. Думите са по-дълги от упражненията. Кючекът не усложнява нещата — ритъмът е 9/8 и тялото знае какво да прави.
Ребрандирането не спира дотук. HYROX взе „функционален“ и добави хронометър, такса за участие и фотограф на финала. Резултатът е упражненията на баба ти в хале за 10 000 човека. „Тарикат“ на Орк. Рико Бенд разбира тази енергия перфектно — и не иска пари за снимката.
Легитимната версия — NASM, наистина съставни движения, реална мобилност — работи. Въпросът е дали я получаваш или получаваш съдържание за Instagram с гири и загрижено лице. Ако след тренировката не можеш да станеш от пода без да стенеш, поне „АНТИБИОТИК“ на Диаманти Бенд е подходящ избор.
Пожелания
Дано battle rope-ът се окаже по-труден от пазарските торби — за да има смисъл сравнението.
Нека гирата да остане уред за вдигане, а не поредната тежест, която подпира вратата у дома.
Дано коляното издържи — не заради тренировката, а заради слизането по стълбите след нея.
Нека „Gipsy Camp“ свири в залата и никой не пита дали ритъмът е функционален.