Пътят е лош, разписанието го няма, а къщите са повече от хората. Логистиката е една и съща всеки път; сменя се само поводът, и той все по-често е помен. Кючекът пътува и в двете посоки, без да пита колко буркана има отзад.
Тръгваш в петък след работа, защото в събота сутрин пътят вече е зает от всички останали, тръгнали по същата причина. Последната отбивка решава с какво настроение ще пристигнеш. През 2024 г. само 36% от републиканската пътна мрежа е била в добро състояние, а 26% — в лошо, и това е статистиката за пътищата, които някой изобщо отчита; общинският черен път до селото не влиза в тази сметка. Ако нямаш кола, започва другата аритметика. По данни на общините, представени пред НСОРБ на 28 ноември 2025 г., 738 населени места в страната нямат никакъв обществен транспорт — нито автобус, нито влак. Още 601 разполагат с обслужване, което съществува главно в разписанието. Разписанието на село не е информация, а надежда, залепена на стълб.
Пристигаш и заварваш повече къщи, отколкото хора. 61.2% от жилищните сгради в България се намират в селата, докато в селата живеят 26.7% от населението — три пети от покривите стоят там, където е малко над една четвърт от народа. Необитаваните жилища са 1 657 741 в цялата страна, тоест 38.9% от фонда, и селата държат непропорционален дял от тях. Към 7 септември 2021 г. 199 населени места нямат нито един жител, най-много в областите Габрово и Велико Търново. Селото не е умряло; разредено е до плътност, при която едно куче се чува от единия край до другия.
Поводите също са се пренаредили. Средната възраст в селата е 47.6 години срещу 44.5 в градовете, смъртността е 20.7‰ срещу 13.8‰, а естественият прираст е минус 12.5‰. Извади сватбите и кръщенетата от това уравнение и остава календар, в който сигурните семейни срещи са задушниците — православната църква е отредила три, и трите подвижни, а всяко село си държи и по някоя своя. Роднините, които не си виждал от години, стоят от другата страна на един гроб.
Къщата остава, защото не може да си тръгне. Чл. 33 от Закона за собствеността иска съсобственикът да докаже пред нотариус, че е предложил дела си на другите съсобственици при същите условия — а другите съсобственици са петима братовчеди в три държави, от които двама не вдигат телефона. „Имам къща на село“ се произнася като хоби и означава имот, който никой не иска и никой не може да продаде сам.
На връщане багажникът се пълни без твое участие. Отказът да вземеш буркани не се чете като учтивост, а като обида, и завършва със същите буркани, натоварени, докато не гледаш. „Ще ти дам едно бурканче“ никога не означава едно бурканче.
Сашо Роман — Пътна помощ покрива първата половина от обреда: дупката, отбивката и колата, която трябва да издържи и в двете посоки. Другата причина за тишината по главната улица е по-суха от всяка носталгия — между 2011 и 2021 г. 344 хиляди души са напуснали страната и част от липсващите съседи са точно там. Орк. Кристали — Гурбети е записана преди тази статистика и я обяснява по-добре от нея. Отиваш за два дни, връщаш се с провизии за шест месеца и с тихото допускане, че мястото ще е там и следващия път. Статистиката е на друго мнение.
Пожелания
Последният километър до портата да е асфалт, а не обещание за асфалт
Дано автобусът да идва и в дните, в които няма празник
Нека следващият повод да е за жив човек, а не за годишнина
Дано делбата да се разбере, преди третото поколение да я наследи
Нека бурканите да издържат до града, а капаците — до декември
ЧЗВ
Колко села в България са без жители?
Има ли обществен транспорт до българските села?
Защо наследствената къща на село не се продава?
Кога се ходи на село за задушница?
Кой кючек е за пътя до село?
ИЗТОЧНИЦИ
- НСИ — Преброяване 2021, население
- НСИ — Жилищни сгради към 7 септември 2021
- НСИ — Жилища към 7 септември 2021
- НСИ — Население и демографски процеси през 2024 година
- bTV — 738 села без обществен транспорт (НСОРБ, 28 ноември 2025)
- ИПИ — Състояние на републиканската пътна мрежа през 2024 г.
- Закон за собствеността — чл. 33 и чл. 34
- Уикипедия — Задушница