Три минути в ледена вана след вдигане на тежести и кючекът в слушалките е единствената топла работа в стаята. Ритуалът е реален, ефектът е двусмислен, а Хюбърман има подкаст за всяка фаза от процеса.
Леденото потапяне след силова тренировка прави едно нещо добре и едно нещо по-зле. Доброто: намалява мускулната болезненост и ускорява субективното усещане за възстановяване — тялото спира да стене по-рано. Лошото: проучванията подсказват, че потискането на острия възпалителен отговор след тренировка може да забави дългосрочните мускулни адаптации — хипертрофията и нарастването на силата. Казано иначе, вероятно охлаждаш точно сигнала, заради който си бил в залата. Кючекът е по-логичен — не пита за механизма, просто свири.
Типичният потребител на ледена вана след тренировка е направил три неща: прочел е резюмето на проучването, слушал е Хюбърман 94 минути в колата, и сега стои до ваната с таймер и лице на човек, готов за нещо историческо. Влиза. Крещи от студ в рамките на интонация, която реши предварително да не е крещене. Снима го.
Ако целта е мускулна маса, леденото потапяне след всяка тренировка вероятно работи срещу нея. Ако целта е по-бързо да влезеш в нормален живот след тренировка — кара на крак, активна сесия, работен ден — леденото потапяне е разумен избор. Разликата между двете употреби е малка и се губи в подкаста.
Пожелания
Дано таймерът достигне три минути, преди да решиш, че две са напълно достатъчни.
Нека проучването, което намали оптимизма ти за ваната, да не го е чел треньорът — поне до края на сесията.
Дано поне един познат да остане в неведение, че редовно влизаш в лед — за разнообразие.
Нека „Студ“ на Тони Стораро свири до влизането — след него музикалните предпочитания временно спират да имат значение.