ММА тренировката е едно от малкото спортни занимания, при които рискът да те прати в болницата идва от съотборника ти, не от уреда. Кючекът разбира това — той е свирил на маса с хора, чиито носове са чупени по три пъти и които ги броят за опит.
Смесените бойни изкуства са реален спорт с реална техника: позиция, гард, тайминг на влизане, излизане от задна позиция в BJJ, минимум три-четири години, за да усвоиш основите. Нищо от UFC-то не изглежда лесно отблизо. Проблемът не е ММА. Проблемът е мъжът с три тренировки, убеден, че вече знае.
Той идва в събота. Гледал е Хабиб. Иска спаринг. Новакът от другата страна — с четири тренировки — е доволен. Двадесет секунди по-късно единият гледа тавана, другият обяснява как щял да го разпердушини, ако не го беше хванал за ръка. Кючекът свири в съблекалнята. Никой не танцува, защото коленете не позволяват.
Карфиолното ухо е единственият статусен символ в залата, за който не плащаш допълнително. Всички останали — ортезата, стягането, физиотерапевтът в „Женски пазар“ — излизат скъпо дори при по-скромна травма. „АНТИБИОТИК“ на Диаманти Бенд не лекува разкъсана връзка, но донякъде обяснява настроението. „Линейка“ на Орк Верея е за случаите, когато треньорът казва „добре, стига спаринг“ — само с един такт закъснение.
Пожелания
Дано спарингът завърши по взаимно съгласие, а не по медицинска необходимост.
Нека ухото да е тренирало достатъчно, за да знае кога да се оттегли.
Дано карфиолът остане само в чинията — и само в кухнята.
Нека „Gipsy Camp“ на Рико Бенд да свири в залата, докато все още ходиш без накуцване.