Алек празнува на Александровден, 30 август — последният летен имен ден преди септември. Скъсената форма на Александър черпи в края на отпуската, докато морето е още топло.
Александровден на 30 август хваща лятото за края на ръкава — няколко дни преди септември да върне разписанието и учебната година. Алековците празнуват имен ден в последния топъл прозорец на сезона, когато отпуската е още спомен, а задълженията са още на хартия.
Алек е скъсената форма на Александър — същото гръцко Александрос, „защитник на хората“, от алексейн (защитавам) и андрос (мъж). Значението е войнствено и благородно, но самата форма е модерна и клъцната: Алек е Александър, минал през ножицата и свален до две ясни срички. От същия корен растат Алекс, Александра, Сашо и Сандо — Алек е просто най-късата и най-градската от всички.
Светецът е Свети Александър — патриарх Константинополски от четвърти век, участник в Никейския събор и защитник на православието срещу арианската ерес; управлявал Цариградската църква петнайсетина години и починал на около деветдесет и осем. Достолепна фигура, за която почти никой Алек не се сеща — защото над всяко Александрово име виси сянката на завоевателя, а не на патриарха.
В народния календар 30 август е „летен Александровден“ и няма собствени обредни практики — нито обреден хляб, нито венец, нито гадаене. Денят е чист имен ден: черпи се, вдига се чаша и това е цялата литургия. На същата дата Църквата отбелязва и пренасянето на мощите на Александър Невски, затова софийският храм-паметник „Свети Александър Невски“ празнува на 30 август — най-голямата църква, кръстена на същото име, което Алек носи умалено в джоба си.
В кючешкия прочит Алек е Александър без претенцията. Пълното име обещава да покориш половината познат свят преди трийсетата година; скъсеното обещава да стигнеш до работа навреме и да платиш сметката. Алек е носителят, приел кръщелното, но свалил историческата тежест — държи царското име, кара обикновена добра кола и черпи в края на август, без да дължи на никого империя. Малцина Алековци завладяват нещо по-голямо от паркомясто пред блока и точно затова имен ден им сяда леко.
Орк. Кристали — Карам хубава кола е точно за този Алек: не завоюва континенти, а кара свястна кола по родния булевард — скромната модерна империя, събрана в четири гуми. Сашо Роман — Царят на нощта го качва на трон за една вечер — цар не на Азия, а на августовската нощ, докъдето стига музиката. Азис — Сен Тропе е последният вкус на летен разкош преди септември — морето, което Алек още помни, докато вдига наздравица. Заедно трите звучат като имен ден, който знае мярката си: една добра кола, една царска нощ и една последна глътка лято, преди разписанието да се върне.
Александровден изпраща Алековците през последния топъл имен ден, преди септември да прибере морето и да отвори тетрадките. Патриархът остана в историята, завоевателят — в учебниците; Алек остана с най-късата версия на голямото име и с достатъчно лято за една свястна наздравица.
Пожелания
Кръстен на най-големия завоевател в историята, празнуваш в държава, чието единствено завоевание са първите места по емиграция и празните села.
Патронният ти храм е катедрала, вдигната за чужди паднали войници, а под нея — пазар за икони; в България дори паметникът си вади парите.
Александър покори познатия свят и умря млад; ти носиш името, а най-дългият ти поход тази вечер е до магазина за още лед.