Александрина празнува на Александровден, 30 август — женската страна на последния летен имен ден. Черпи се в топлия край на август, преди септември да върне разписанието.
Александровден на 30 август сяда в самия край на лятото, няколко дни преди училището да върне страната към графика. Александрините го празнуват в последния миг на отпускарско безгрижие — имен ден без обредна тежест, само повод за черпене и няколко закъснели морски дни, докато вечерите са още топли, а морето — още на разположение.
Името тръгва от Александра — женската форма на Александър, от гръцкото Александрос: алексейн (защитавам) и андрос (мъж), тоест „защитничка на хората“. Наставката „-ина“ добавя галено-умалителния пласт, нещо като „малката Александра“. Формата е с една идея по-мека от голата Александра — сякаш някой е сложил дантела на бронята. От същия корен растат Александра, Сандра и Сашка. Най-известната носителка е британската кралица Виктория, кръстена при раждането Александрина Виктория — доказателство, че името върви добре и с трон.
Светецът е Свети Александър — патриарх Константинополски от четвърти век, заместил престарелия патриарх на Първия вселенски събор в Никея през 325 година и после бранил вярата от арианската ерес до края на живота си. Църквата почита на 30 август тримата патриарси — Александър, Йоан и Павел — защитници срещу ересите на своето време. Пълната история седи на празничната страница; тук стига връзката: име, което буквално значи защита, кръстено на човек, изкарал живота си точно в това.
В народния календар денят се води „летен Александровден“ и е преди всичко имен ден — без хоро, без обреден хляб, без гадания за женитба. Няма ритуал, който да го натовари; има трапеза, наздравица и обаждания от роднини, които се сещат за Сандра веднъж в годината. За кючека това е чист имен ден: поводът е самото име, а не някакъв обичай, наслоен около него.
В кючешкия прочит Александровден е последната лятна наздравица, вдигната с усещането, че ваканцията изтича. Александрините черпят с лекотата на края на август, когато морето е още топло, а задълженията са още на хартия. Именичката приема поздравите, налива по чашите и се преструва, че не брои дните до първия учебен звънец. Денят е смешно точен за България: празнуваш име, което обещава величие, в седмицата, преди септември да те върне зад бюрото.
Ивана — Шампанско и Сълзи е за самата наздравица, за чашата, вдигната в чест на именичката, преди сезонът да свърши. Глория — Скъпи купи ми нещо е за подаръка, който всяка Александрина мълчаливо очаква на имен ден и рядко получава навреме. Азис — Сен Тропе е за лъскавата лятна фантазия — за последните топли дни, разиграни като ривиера, макар морето да е черноморско. Заедно трите звучат като женски имен ден в края на август: шампанско, очакван подарък и малко разкош, преди графикът да се върне.
Александрина затваря лятото с наздравица и с име, което обещава повече, отколкото денят изисква. Патриархът остана в историята, кралицата — в учебниците; кючекът изпраща Александрините през последния им топъл имен ден, преди септември да прибере лятото.
Пожелания
Наставката „-ина“ ти слага дантела върху бронята — защитничка на хората, но в умалителен, домашен размер. Величие с къдрички, скроено по-скоро за семейната вечеря, отколкото за бойното поле.
Носиш име, с което кралица Виктория е родена — Александрина Виктория — а твоят трон на 30 август е сгъваем стол на терасата.
Празнуваш в деня на трима патриарси, бранили вярата от ересите на своето време — сериозна охрана за име, чиято най-тежка задача днес е да опази последните топли вечери от септемврийския график.
Носиш име за кралици и патриарси, а го празнуваш в последната седмица, преди учебният звънец да строи всички обратно по чинове. Величието получава точно седем дни аванс пред делника — колкото България може да си позволи.