Андрея празнува на Андреевден, 30 ноември — денят, който народният календар помни като Мечкинден. С нея черпят Андрей и Андриана, така че трапезата събира три имена наведнъж.
Андрея празнува на 30 ноември — Андреевден, който народният календар по-упорито помни като Мечкинден. На разсъмване в къщата се варят жито, царевица, боб и леща за здраве и плодородие, а първата лъжица от врящото се хвърля през комина „за мечката“. Празничната трапеза на една Андрея започва с готвене за звяр, който няма да дойде.
Името е женската форма на гръцкото Андреас, от анер (родителен падеж андрос) — „мъж“. Буквалното значение е „мъжествена“, „храбра“ — женско име, което носи мъжка дума и не се притеснява от това. От същия корен растат Андрей и Андриана, с които Андрея дели деня.
Светецът зад празника е Свети Андрей Първозвани — първият апостол, повикан от Христос, и брат на апостол Петър. По преданието проповядва по бреговете на Черно море, което му отрежда особено място по нашите земи. Пълната му история стои на страницата за празника; тук е важно, че името тръгва оттам.
Но в българското село на 30 ноември апостолът дели вниманието с мечката. Набъбването на зърното в котлето е магия за растеж — както се пълни житото, така да расте и денят, и реколтата. Хвърлената през комина лъжица е откуп: сита мечка не напада добитъка през зимата, поне така върви сметката.
Нощта срещу празника има и свой момински пласт. Неомъжените момичета гадаят за женитба — броят колове в оградата, слагат зърна под възглавницата, ослушват се откъде лае куче, защото оттам щял да дойде избраникът. За една Андрея това е нощта, в която зимата чука на прага, а селото пита кучетата за посоката на любовта.
В кючешкия прочит Андреевден е денят, в който жена на име „мъжествена“ храни мечка през комина и чака светлата част да тръгне нагоре — „колкото просено зърно“, както казва поговорката. Оттук нататък денят расте, макар и незабележимо, а Андрея черпи точно на този праг: житото е сварено, лъжицата е хвърлена, трапезата поема към веселата си част.
Орк. Здравец — Газ-Спирачка е за дивата, накъсана енергия на Мечкиндена, когато ритъмът дърпа и спира като самата газ-спирачка. Орк. Империал — 6 без 10 е за ранния час на разсъмване, когато житото още ври, а къщата се разбужда. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за частта след обреда, когато лъжицата е хвърлена и трапезата е вече само веселие. Взети заедно, трите минават през целия ден на Андрея — от дивата обредна сърцевина, през тихото разсъмване, до купона, с който зимата се посреща.
Андреевден свършва в една от най-дългите нощи, точно преди денят да започне да расте. Житото беше сварено, мечката — нахранена, а Андрея изкара деня си между апостол и звяр, без никой от двамата да се обиди.
Пожелания
Името ти значи „мъжествена, храбра“ — женско име с мъжка дума, което на 30 ноември храни мечка през комина. Логично.
Кръстена си на Свети Андрей Първозвани — първия апостол, повикан от Христос — но на 30 ноември в България апостолът дели вниманието с една мечка и обикновено губи.
От днес денят започва да расте — „колкото просено зърно“ на денонощие, тоест със същата бързина, с която у нас се връщат пари, дадени назаем.
Момите питат кучетата от коя посока ще дойде избраникът — най-точната прогноза за любовта, с която България още разполага.