Андрейка празнува на Андреевден, 30 ноември — денят, който народният календар знае и като Мечкинден. Ако носиш името, черпиш на прага на зимата, докато житото ври на котлона.
Андрейка е женската, галена форма на едно от най-праволинейно мъжките имена в календара, а празникът ѝ пада точно когато селото се занимава повече с мечка, отколкото с апостол. На Андреевден, 30 ноември, на разсъмване се вари жито, царевица, боб и леща, а първата лъжица от врящото се хвърля през комина — „за мечката“, да не напада добитъка през зимата. Андрейка сяда на трапеза, чиято първа порция вече е изхвърлена навън, и това някак задава тона.
Името идва от гръцкото Андреас, а то — от анер, „мъж“ (родителен падеж андрос), тоест буквално значи „мъжествена, храбра“. Андрейка е умалителната, гальовна издънка на Андрей и Андрея — там, където Андрей звучи като декларация, Андрейка звучи като прякор, който е останал за цял живот. От същия корен растат Андрей, Андрея, Андриана и краткото Анди.
Светецът е Свети Андрей Първозвани — първият апостол, повикан от Христос, брат на апостол Петър, който по преданието проповядва по бреговете на Черно море. Разпнат на кръст във формата на буквата Х, той се пада покровител на Шотландия, Русия и Гърция едновременно — международно портфолио, което малко Андрейки се сещат да впишат в биографията си.
В българското село обаче на 30 ноември властва мечката. Набъбването на зърното е чиста магия за растеж: както се пълни житото на котлона, така да расте и денят, и реколтата. Момите слагат зърна под възглавницата, за да сънуват бъдещия си мъж, а лаят на куче в нощта показва от коя посока ще дойде избраникът — гадателна метеорология, точна колкото всяка друга. Мечкинден е празник на прага между есента и зимата, натоварен с дребни, но упорити ритуали.
В кючешкия прочит Андреевден е денят, в който вниманието се дели между апостол и мечка, и мечката често печели. Андрейка черпи на календарна повратна точка — от този ден светлата част започва бавно да расте, „колкото просено зърно“, както казва поговорката, тоест толкова незабележимо, че спокойно можеш да не забележиш. Кючекът идва, когато житото е сварено, лъжицата е хвърлена и трапезата поема към веселата си половина.
Теодора — Как ме кефиш е за игривата, малко дива енергия на Мечкиндена, когато обредът вече е свършил. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за дългите ноемврийски нощи, тъкмо преди денят да тръгне нагоре. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за момента, в който Андрейка сяда начело на собствената си трапеза и никой не спори. Взети заедно, трите минават през целия ден — от дивата обредна сърцевина, през дългата нощ, до короната на именицата.
Андреевден свършва в дълга нощ на прага на зимата. Житото беше сварено, мечката — нахранена, а Андрейка изпрати апостол Андрей през граничната му вечер, без изобщо да прекъсва кючека.
Пожелания
„Андрейка“ е умалителното на едно от най-мъжките имена в календара — храброст, свита до галено окончание. Носиш войнска дума, облечена в детска дрешка.
Свети Андрей е покровител на Шотландия, Русия и Гърция едновременно и виси на кръст във формата на буквата „Х“ — доста CV за деня, който в България празнуваш основно с варено жито и една мечка.
На твоя ден първата лъжица от врящото жито излита през комина — подкуп за мечката, да си кротува през зимата. Единствената застраховка у нас, платена в жито и приета без документи.
В нощта срещу празника момите слагат зърна под възглавницата, за да сънуват бъдещия си мъж — най-евтината платформа за запознанства, работила у нас, с точност приблизително колкото на държавната прогноза за времето.