Анджела

Анджела празнува на Архангеловден, 8 ноември — денят на архангел Михаил и на цялото ангелско войнство. Заедно с Ангел, Ангелина и Михаиловци от цялата страна, Анджела вдига чаша на един от най-масовите есенни имени дни. На трапезата обреден хляб, пиле и вино; поводът е ангелски, компанията — съвсем земна.

Името идва от гръцкото „ангелос“ — вестител, пратеник. Оттам тръгват Ангел, Ангела, Ангелина, а Анджела е по-мекото, италианско ехо на същия корен. Едно име, което буквално значи „ангел“ — обещание, което малцина носители приемат съвсем дословно, и точно затова остава симпатично.

Зад празника стои Свети Архангел Михаил — водач на небесното войнство и, в народната вяра, придружител на душите отвъд. Пълната история на деня стои на страницата за Архангеловден; тук стига да се знае, че ангелските имена празнуват наведнъж, а ноември — месецът на мъртвите в народния календар — хвърля тиха сянка върху веселбата.

В кючешкия прочит има ирония точно колкото трябва — име, което значи „ангел“, на празник, който свършва в никак не ангелски час. Анджела го знае: крилете стоят в гардероба до другия имен ден, а тази вечер е за земни неща. Ноемврийският мрак навън прави топлината на трапезата още по-желана, а кючекът — още по-навременен.

Сашо Роман — Мой ангеле е за нежната страна на името, за ангела от текста, когото всеки си припомня поне веднъж. Преслава — Не съм ангел е контрапунктът — самопризнанието, което всяка Анджела прави някъде към полунощ. Веселин Маринов — Имен ден е самата рамка на празника, песента, която казва повода на глас. Взети заедно, трите държат баланса — ангелска нежност, земно самопризнание и открита наздравица.

Архангеловден свършва късно, защото ангелските имена са много, а ноемврийските вечери — дълги и тъмни. Анджела си ляга с усещането, че името ѝ е обещало едно, а вечерта е предложила друго — и че точно в разминаването е чарът. Кючекът я изпраща през дългата есенна вечер; крилете чакат търпеливо до следващия ноември.