Асен е прабългарско име от царската династия — Асен I основал Второто царство в Търново. Черпи на Архангеловден заедно с Михаиловци. Не лош именен ден за исторически отговорно име.
Асен е име с царска биография — прабългарско по корен и историческо по тежест, свързано с една от най-славните династии в българското минало. Чества се на Архангеловден, 8 ноември, заедно с Михаиловци и цялото ангелско войнство, вмъквайки едно държавническо име в есенния архангелски празник.
Името идва от прабългарското „асен“, чието точно значение се спори — според едни „красив“, според други „безопасен“, „здрав“. Древността на корена го прави едно от малкото имена, стигнали до нас направо от езика на хан Аспарух, отпреди славянизацията. От корена растат Асенчо, Асенка, Асенко.
Зад Асен не стои светец, а цяла династия. Името носи славата на Асеневци — рода, който през хиляда сто осемдесет и пета година вдига въстанието, върнало българската държавност след почти два века византийско владичество. Братята Петър и Асен обявяват Второто българско царство със столица Търново, а по-късно Иван Асен Втори издига държавата до най-голямото ѝ териториално и културно могъщество. Да носиш това име значи да делиш кръщелно с основателите на цяла епоха — рядко историческо наследство за едно лично име.
Има особена тежест в кръщелно, зад което стои не светец, а държава. Докато повечето имена в календара идват от гръцко-християнския свят, Асен е дълбоко, изконно българско — напомняне за времето преди покръстването, за степния произход на народа, за царете, съградили Търново. Носителят му е свързан не с молитва или добродетел, а с меч, корона и възстановена независимост.
В народния календар Асен споделя Архангеловден, а близостта на войнствения архангел Михаил до войнственото царско име е подходяща — и двамата са фигури на битката и на защитата. Есенната сериозност на празника пасва на историческата тежест на името, а Асеновци черпят в тъмния ноември, носейки цяло царство в кръщелното си.
В кючешкия прочит Архангеловден с Асеновци е ден с държавническа тежест, честван в мрачния ноември. Асенчовци, Асенки и Асенковци черпят с достойнството на име, зад което стои основана държава. Кючекът е за момента, когато историческата тежест отстъпи на съвсем неисторическото веселие. Малко имена позволяват да вдигнеш наздравица едновременно за себе си и за възстановяването на цяло царство. Асен е рядкото кръщелно, което носи не молитва, а меч — и всеки Асен го знае, дори когато единственото му царство е дневната.
Орлин Памуков — Стрелата е за устрема, подобаващ на войнско царско име. Орк. Кристали — Харчи пари е за размаха, с който се чества историческото кръщелно. Галена — Дяволът ме кара е за палавата, своенравна нотка на вечерта. Взети заедно, трите песни минават през целия Архангеловден с Асеновци — от устрема, през размаха, до своенравието на едно царско име.
Архангеловден с Асеновци свършва в дълга ноемврийска вечер, изпратен с наздравица за прабългарското царско име. Царството беше възстановено; Търново стана столица; кючекът изпрати Асен през есенния му ден на корони и история.
Пожелания
Малко имена позволяват да вдигнеш наздравица едновременно за себе си и за възстановяването на цяло царство — макар най-мащабната ти реставрация тази година да е пребоядисаният коридор.
Значението ти се спори — „красив“ според едни, „безопасен“ според други; в България и двете са пожелания, които рядко се сбъдват едновременно.
Празнуваш до архангел Михаил — двама войни на една дата; разликата е, че той пази с меч, а ти пазиш реда на чашите на трапезата.
Името ти е прабългарско — от времето преди езикът да се славянизира, по-старо от почти всичко в календара; цялата тази древност оцеля, само за да я викат по имен ден в тъмния ноември.