Елка празнува на Костадиновден, 21 май, в сянката на царица Елена, чието име носи. Ако търсиш повод за трапеза, майската дата на Константин и Елена го дава наготово.
Елка празнува на Костадиновден, 21 май — денят на свети Константин и майка му царица Елена, в чиято сянка стои и самото име. Това е късен пролетен празник от неподвижния календар, в който едно женско име сяда на трапезата заедно с императора и майка му, без да е нужно да обяснява родството си.
Името Елка има две четения и нито едно не се налага над другото. По-разпространеното го извежда като българска форма на Елена — скъсено, домашно име, което тръгва от царицата и стига до селската къща. Другото го връзва направо с дървото ела — вечнозелено, стройно, от онова, за което езикът пази израза „стройна като ела“. От двете значения растат Ела, Елка, Еленка — цяло гнездо от женски имена, което държи и царицата, и дървото в едно.
Зад празника стоят двама светци с тежест. Константин е първият римски владетел, приел християнството — с Миланския едикт от 313 г. той дава свобода на вярата в цялата империя. Майка му Елена, според преданието, открива в Йерусалим Животворящия кръст. Наричат ги равноапостолни, а Елка празнува с тях, защото името ѝ е по-тихо, по-домашно ехо на царицата, но от същия корен.
В българската народна традиция Костадиновден носи нестинарството — древният странджански ритуал, при който под тъпан и гайда босите нестинари танцуват върху жарава с иконите на светците в ръце. Малко празници имат толкова буквален образ на минаване през огъня. Денят се смята за граничен в стопанския календар — пролетно доене на овцете, отбиване на агнетата — а работа на самия празник се отбягва.
В кючешкия прочит това е ден, в който едно име влиза в празника през задната врата и сяда на челното място. Елка не е кръстена на светица на име Елка — няма такава — а идва като домашната сянка на Елена, и точно затова се държи толкова свободно. Празникът е сериозен, огънят е буквален, но трапезата след нестинарите е съвсем земна, и там кючекът поема нещата.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за събралата се компания, която прави от деня истински повод. Радо Шишарката — Шопска салата е за трапезата — и за приятното съвпадение, че шишарката пада точно от елата. Орхан Мурад — Ах, жени е за наздравицата към всички Елки на масата. Взети заедно, трите минават през целия имен ден — от събраната компания, през трапезата, до тоста за жената, чието име празнува.
Костадиновден с Елки свършва в топла майска вечер, някъде между жаравата и салатата. Императорът и майка му бяха почетени; Елка черпи в тяхната сянка, с име, което значи и вечнозелено дърво, и домашно ехо на една царица.
Пожелания
Името ти има две четения и не бърза да избере: веднъж царицата Елена, веднъж дървото ела — рядкото име, което те кръщава едновременно за императрица и за иглолистно.
Влизаш в празника през задната врата — няма светица на име Елка — и точно затова сядаш най-свободно на челното място; никой не те кани, но никой и не те гони.
Кръстена си на нещо вечнозелено — „стройна като ела“ — в държава, в която вечнозелени останаха само надеждата и данъчното.
Ти си домашното ехо на една царица — по-тихо, по-приземено; докато Елена търси Кръста в Йерусалим, ти държиш трапезата в двора, и по-полезната работа е твоята.