Костадиновден

На 21 май църквата чества светите равноапостолни царе Константин Велики (ок. 272–337) и майка му царица Елена (ок. 248/250–330) — двама, които влизат в календара не заради това как танцуват, а заради това какво подписват. Константин е първият римски император, приел християнството; с Миланския едикт от 313 г. дава свобода на християнската вяра в империята — един документ, който върши повече от цяла вечер кючек. Майка му Елена, според преданието, отива до Йерусалим и се връща с Животворящия Кръст Господен — жена, която е знаела как да търси. За заслугите си и двамата са наречени „равноапостолни“ — горе-долу най-високата титла, която можеш да получиш, без сам да си апостол.

Народната традиция обаче не се интересува чак толкова от едикти. В Странджанско на този ден палят огън, чакат го да стане жарава и под звуците на тъпан и гайда нестинарите тръгват боси по въглените, стиснали иконите на двамата светци. Това е танц, до който никой кючек не се доближава — тук няма как да излъжеш стъпката, защото стъпалото е директно върху жарта. В други краища денят е граничен в стопанския календар: започва пролетното доене на овцете, отбиват агнетата, а работа на самия празник по стар обичай се избягва — светците не са давали свобода на вярата, за да идеш ти да копаеш.

Между едикта, Кръста и жаравата денят събира повече тежест, отколкото средностатистическото име издържа. Затова, ако носиш Константин, Костадин или Елена, най-малкото, което дължиш на тези двама, е песен, която да не гаси огъня — една да извика Елена по име, друга да отстъпи титлата на нощния цар, трета да газиш по нея като по въглени.