Емилите черпят на 8 август — Свети Емилиан е бил изповедник срещу иконоборството в IX в. В чалга-канона Емилия е отделно и много по-известно име — без „н“ в края.
Емил е звучно латинско име с римски корен, което в България се носи широко, макар женската му форма да е далеч по-известна от мъжката. Емилите черпят на 8 август, в памет на светец-изповедник, отстоявал вярата в един от най-бурните ѝ спорове.
Името идва от римското родово име Емилиус, чието точно значение се спори — според едни то е свързано със „съперник“, според други с „работлив“, „усърден“. Древността на латинския корен го прави едно от онези имена, чийто смисъл се е замъглил през вековете, но чието звучене е останало звучно и живо. От корена растат Ецо, Еми, Емилиан.
Светецът е Свети Емилиан, епископ Кизически от девети век — изповедник, отстоявал почитането на иконите в разгара на иконоборството. Това е бил един от най-разгорещените спорове в историята на църквата: цели десетилетия византийските императори забраняват и унищожават иконите, а онези, които ги защитават, плащат с изгнание, затвор или живот. Емилиан е сред тези изповедници — не мъченик, загинал наведнъж, а човек, отстоявал позицията си въпреки натиска, затова и наречен „изповедник“. Да носиш неговото име значи да делиш кръщелно с една много конкретна форма на упорство.
В българската култура обаче женската форма Емилия е несравнимо по-известна от мъжкия Емил — най-вече заради едноименната поп-фолк изпълнителка, чието присъствие на сцената е направило името почти синоним на чалга. Така Емил живее донякъде в сянката на женската си форма, което е рядко за именна двойка: обикновено мъжкото име е по-разпознаваемото, но тук съотношението е обърнато. Емил носи същия латински корен, само че по-тихо.
В народния календар празникът на Емилиан пада в разгара на лятото, в началото на август, когато жегата е на върха си. Емилите черпят под лятното слънце, носейки име с римско звучене и византийска светителска биография, вписано в най-топлата част на годината.
В кючешкия прочит денят на Емил е летен празник с латинско звучене. Ецовци, Емита и Емилиановци черпят в августовската жега, с достойнството на име, зад което стои изповедник на вярата. Кючекът е за момента, когато светителското упорство отстъпи на съвсем неупоритото веселие. Има известна ирония в това мъжкото име да празнува тихо, докато женската му форма гърми от всяка колона в страната.
Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за неуморната повторяемост на празничното веселие. Ивана — 100 патрона е за заредената, бойка енергия на летния ден. Орк. Кристали — Телефони е за лавината от честитки, заливащи именика. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от неуморността, през бойката енергия, до телефонната вълна от поздравления.
Денят на Емил свършва в топла августовска вечер, изпратен с наздравица за изповедника на иконите. Иконите бяха отстоявани; името запази римския си звън; кючекът изпрати Свети Емилиан през летния му ден на упорство и вяра.
Пожелания
Пишеш „Емил“ в която и да е търсачка и първите резултати са Емилия — рядкото име, при което мъжът обяснява цял живот, че липсващото „-а“ не е печатна грешка.
Светецът ти е отстоявал иконите десетилетия наред срещу цели императори — упорство, което днес би стигнало точно за една жалба до общината.
Значението ти се спори — „съперник“ или „работлив“ — латински корен, замъглен през вековете, като повечето неща, останали от римско време по тия земи.
Кръстен си на изповедник — човек, който не загива наведнъж като мъченик, а издържа натиска бавно, всеки ден, като българска зима.