Ганка черпи на Гергьовден, 6 май — заедно с всички Георговци, сред агнешко и здравец. Кратка домашна форма на Гана, име на баба, вкоренено в народната песен.
Ганка споделя Гергьовден с всички Георговци — 6 май, денят на печеното агне, венеца от здравец и парада на Българската армия по улиците на София. Име от старите регистри, което звучи, все едно е дошло направо от овчата кошара, без да мине през града по пътя.
Ганка стига до значението си по околен път, като автобус, който спира на всяко село. Тя е умалителна форма на Гана, Гана е производна форма от Георги, а зад Георги стои гръцкото georgos — „земеделец“. Тоест късото, домашно име крие в дъното си човека, който оре нивата, само че минат ли три умалителни, нивата вече не се вижда. От корена растат Гана, Ганче, Ганьо и Ганчо — все форми, раздавани на внучката, кръстена на баба си, преди да успее да възрази.
Зад Ганка не стои отделна светица; името дели покровителя на мъжката си форма — свети Георги Победоносец, воинът-змееборец от четвърти век, покровител на овчари, войници и цялата армия. Пълната история е на страницата за празника. Затова Ганка черпи в същия многолюден пролетен ден, в който половин България приема поздравления, а другата половина ги раздава.
Ганка има и втори адрес — народната песен. Там „Ганка“ е събирателният образ на работливата мома: „Ганка си платно белеше“ отваря цял жанр за девойка, която бели платно край реката. Име, изпято по седянки хиляди пъти, преди изобщо да стане ред в акта за раждане — рядка кариера, започнала в песента и завършила в регистъра, вместо обратното.
Днес Ганка по-скоро се помни, отколкото се дава. Разцветът ѝ е Възраждането и първата половина на миналия век; сега внучките се пишат Гергана или Галина, а Ганка остава име на баба — не изчезнало, просто преместено едно поколение назад, откъдето наблюдава как правнучката ѝ носи нещо с две гласни повече и ударение на грешното място.
В кючешкия прочит Гергьовден с Ганките е пролетен празник с фолклорен корен, кацнал върху съвсем нефолклорно веселие. Ганчета, Ганки и Ганьовци черпят сред мириса на агнешко, а венецът от здравец на портата гледа надолу към трапеза, която отдавна е спряла да бели платно и е започнала да брои чашите. Кючекът влиза точно в пролуката — между песента за момата и купона за имения ѝ ден.
Орк. Здравец — Газ-Спирачка носи дори здравеца в името си и задава темпото на деня: ту газ, ту спирачка, като разговора на масата след третата наздравица. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е моментът, в който празникът се мести от двора в кръчмата и вече никой не гледа венеца. Орк. Кристали — Харчи пари е вечерта, в която сметката спира да значи каквото и да е. Взети заедно, трите минават през целия Гергьовден на Ганка — от здравеца на портата, през наздравицата, до веселието без сметка.
Гергьовден с Ганките свършва в топла майска вечер, събрала овчата кошара и майската трева на една трапеза. Агнето се изпече, здравецът си свърши работата на портата, а кючекът изпрати Ганка през пролетния ѝ ден — с втора порция агнешко и звук, който баба ѝ не би одобрила.
Пожелания
Зад късото селско име стои гръцкото „земеделец“ — кръстена си на онзи, който обработва земята, макар последното платно да е белено някъде към Възраждането.
Днес по-скоро те помнят, отколкото те дават на новородено — Ганка вече не е кръщелно, а името, с което викаш баба си от съседната стая.
В песента белиш платно край реката, кротка и работлива; на имен ден трапезата ти отдавна е спряла да бели платно и е минала на уредба.
Нямаш своя светица — черпиш назаем от мъжката си форма, като внучка, кръстена на баба, кръстена на един воин-змееборец, когото никой не е питал.