Гергьовден — 6 май — е денят на агнешкото, здравеца и Българската армия. Свети Георги Победоносец убива дракона; в народния мит остава и овчарският покровител. Георги е може би най-честото мъжко кръщелно име в страната.
Георги е може би най-честото мъжко кръщелно име в страната, а денят му — Гергьовден на 6 май — е от малкото имени дни, които са едновременно църковен празник, овчарски обред и официален Ден на храбростта и Българската армия. Три пласта в една дата, всеки със свой ритуал.
Името идва от гръцкото Георгиос — „земеделец“ — което е приятна ирония за име, свързано с войни и дракони. От корена растат Гошо, Жоро, Гергана, а разговорно всеки Георги рано или късно става Гошо, независимо от кръщелното.
Светецът е Свети Георги Победоносец — воин-мъченик, който в иконографията пронизва дракона, а в народната вяра е покровител на овчарите, войниците и армията. Гергьовден бележи началото на летния скотовъден сезон: тогава се коли първото пролетно агне, вие се венец от здравец, а овчарските договори между ратаи и стопани важат до Димитровден наесен. Агнешкото на този ден не е кулинарен избор, а календарен закон.
Гергьовденската трапеза е сред най-строго кодифицираните в българския календар. Първото пролетно агне се коли и се пече цяло; прави се курбан, който се раздава на комшиите; венец от здравец се окачва на вратата за здраве; а някъде задължително се появява и обредна баница. Всичко това не е избор, а рецепта, предавана през поколения. Свети Георги е и мерна единица за времето: народът дели годината на две — от Гергьовден до Димитровден е топлият, овчарски полусезон, а другата половина е зимата. Да си Георги значи да носиш име, около което се върти половината селскостопански календар, и то в компанията на дракон, овчари и цяла армия.
В кючешкия прочит Гергьовден е денят, в който цялата страна мирише на печено агне, а всеки втори мъж приема поздравления. Драконът е символичен, но борбата с тавата и мангала е съвсем реална, и до вечерта героизмът се измерва по-скоро в изядено месо, отколкото в убити чудовища. Кючекът е за момента, когато венецът от здравец вече виси на вратата, а агнето е свършило.
Тони Дачева и орк. Кристал — Жица, жица е за самата гергьовденска енергия — весела, шумна, малко хаотична, точно като двор, пълен с гости и мирис на скара. Малките пантери — тути фрути е за по-лекия следобеден момент, когато трапезата се отпуска и хорото започва без много церемонии. Валдес — Рибна Фиеста е за празничното изобилие, за масата, която продължава да се пълни дълго след като всички са се нахранили. Трите заедно звучат като самия Гергьовден — шумни, обилни и малко безредни, точно като двор, в който агнето, армията и хорото се смесват в един пролетен ден.
Гергьовден свършва късно, защото Георгиевци са твърде много, а агнешкото — твърде обилно. Венецът беше вит; армията беше почетена; кючекът изпрати най-честото мъжко име в най-миризливия му пролетен ден.
Пожелания
Името ти значи „земеделец“, а денят ти е за войни, дракони и цялата Българска армия — етимологията и биографията ти така и не се запознаха.
Свети Георги прониза дракон; твоят гергьовденски подвиг е битка с тавата и мангала, а героизмът се мери в изядено агнешко.
Народът дели годината на две с твоето име — от Гергьовден до Димитровден и обратно; ти не си човек, а мерна единица за топлия сезон.
Кръстиха те на светец-победоносец, а до обяд вече си Гошо — победоносната титла се свива в умалително още преди агнето да е опечено.