Гергана е женската форма на Георги — чества се на Гергьовден, 6 май. Агне, здравец, Армия. Герганите са в добра компания с всички георговци в страната.
Гергана е женската форма на Георги и дели с него Гергьовден на 6 май — денят на агнешкото, здравеца и Българската армия. Едно от най-обичаните български женски имена, вкоренено едновременно в светийския календар и в задължителната програма по литература.
Името идва през Георги от гръцкото georgos — „земеделец“ — така че под нежната женска форма стои, малко неочаквано, коренът на думата за оране на нивата. Мекото име крие в дъното си човек с мотика. От корена растат Ганче, Гери и Гена — трите умалителни, с които селскостопанската история се смалява до поносим размер.
Зад Гергана не стои отделна светица, защото името споделя покровителя на мъжката си форма — свети Георги Победоносец, воинът-драконоборец, покровител на овчари и войници. Затова Гергана черпи на същия многолюден пролетен празник, на който цялата страна мирише на печено агне, а всеки втори мъж приема поздравления. Женската форма се вписва в тази гергьовденска блъсканица със собствено, по-меко звучене — колкото да я различат в опашката.
Но Гергана има и друг дом — народната песен, а оттам и учебника. Петко Славейков я обезсмъртява в „Изворът на Белоногата“, където Гергана отказва богатството и харема на минаващ турски везир и остава вярна на родния си край. Везирът, поразен от достойнството ѝ, накрая ѝ вдига чешма. Тоест наградата за това, че устоя на цяла империя, е обществена чешма — най-българската форма на признание, полята с вода, за която нито се плаща, нито се пита.
Историята прави Гергана символ на българската женска вярност и на устояването пред чуждото изкушение — образ, който всяко българче среща в училище, обикновено малко преди контролно. Затова името носи не само светеца и пролетта, а и цял урок по достойнство, който идва с въпроси в края на главата.
В народния календар Гергьовден е сред най-натоварените празници, а Гергана го дели с несметно много Георговци. Пролетното изобилие — агнето, венецът от здравец, зелената трева — обгръща празника, а Герганите черпят насред тази пълнота, носейки име едновременно светийско и учебникарско.
В кючешкия прочит Гергьовден с Герганите е пролетен празник с фолклорен корен. Ганчета, Гери и Гени черпят сред мириса на агнешко, с достойнството на име, възпято от Славейков и изпитвано от всеки учител по литература. Кючекът влиза, когато народната лирика се предаде на съвсем нелиричното веселие — везирът чакаше край извора в тишина, тазгодишната Гергана чака кючека да се усили.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е компанията около гергьовденската трапеза; на празник с толкова именици „купонджии“ е просто официалното название на опашката. Тони Дачева и орк. Кристал — Жица, жица е живата, шумна пролетна енергия — точно обратното на онази тишина край извора. Орк. Кристали — Тарикат е самоуверената нагласа на деня: да откажеш всичко като белоногата, само че по-шумно и без чешма накрая. Взети заедно, трите минават през целия Гергьовден с Герганите — от компанията, през пролетния шум, до самоувереността на един многолюден имен ден.
Гергьовден с Герганите свършва в топла майска вечер, събрала светеца и учебника на една трапеза. Агнето се изпече, песента запази хубавицата, а кючекът изпрати Гергана през пролетния ѝ ден — вярна на родния край, но не непременно на тишината.
Пожелания
Зад нежната ти женска форма стои гръцкото „земеделец“ — тоест докато цялата страна пече агне за твоя ден, името ти тихо напомня кой е орал полето.
Белоногата отказа на везира харем, богатство и чужд край; ти отказваш само втора порция агнешко, и то неубедително.
Славейков те обезсмърти като символ на българската вярност; наградата е чешма и цял урок по достойнство, който всяко българче зубри в училище.
Делиш покровител с всеки втори мъж в страната — свети Георги е зает човек, а ти черпиш в опашка от Георговци, дълга колкото самия Гергьовден.