Гошо е домашното име на всеки Георги — това, което всъщност му викаш. Черпи на Гергьовден, 6 май, заедно с агнешкото, здравеца и парада на армията.
Гошо черпи на Гергьовден, 6 май — денят на печеното агне, здравеца и парада на Българската армия. Само че „Гошо“ рядко стои на официалната покана: на трапезата сядаш при Георги, а Гошо е това, което всъщност му викаш на масата, след третата ракия.
Гошо е галената, домашна форма на Георги — не църковното, а всекидневното име, това, с което го викат вкъщи и по кръчмите. Георги идва от гръцкото georgos — „земеделец“, буквално „този, който обработва земята“, от ге (земя) и ергон (работа, труд). Значението е делнично, а по-късната връзка със светеца-воин му добавя и оттенък на „победител“. От същия ствол растат Жоро, Гочо, Гого, Ганчо, Генчо — цяла челяд кратки форми, всяка с по един носител на съседната маса.
Зад Гошо не стои отделен светец — името дели покровителя на Георги: свети Георги Победоносец, воинът-змееборец от IV век, покровител на овчари, войници и цялата армия. Пълната история е на страницата за Гергьовден; тук важното е, че Гошо черпи на същия многолюден пролетен празник, на който всеки втори мъж в квартала приема поздравления, а телефонът звъни от сутринта. Гошо не прави изключение — той е сред тях, само че по прякор.
На Гергьовден се коли курбан от агне, берат се здравец и коприва, окичват се порти и хамбари за здраве и плодородие. В града ритуалът се свива до едно агнешко на фурната и китка здравец на бравата, но денят пак мирише на пролет. Гошо, кръстен най-често на дядо си Георги, носи в галеното си име цяло родословие — един и същ Георги, предаван през поколенията ту като реликва, ту като прякор, докато накрая стигне до най-малкия Гошко в рода.
Смешното е в разминаването: на 6 май страната парадира с танкове по булеварда в чест на храбростта, а по блоковете същият празник е агне, ракия и Гошо, който още не е станал от масата. Един ден побира едновременно воина-змееборец и домашния Гошо — героичното и делничното, събрани в едно име, без граница помежду им. България празнува армията и чичо си на една и съща дата, с еднакво сериозно лице.
Кондьо — Show да става е за момента, в който трапезата реши, че е време за истинско веселие. Наско Ментата — Елена Елена носи фолклорната, разиграна енергия на пролетния ден. Орк. Димо бенд — Heroes намига на воинската страна на празника — денят на храбростта, прочетен през кючека. Взети заедно, трите минават през целия Гошов Гергьовден — от подпалването на купона, през пролетното хоро, до героичното ехо на деня.
Гошовият Гергьовден свършва в топла майска вечер, между оглозганото агне и последната китка здравец. Парадът отдавна е прибрал танковете; Гошо още е на масата, точно там, където го оставихме.
Пожелания
Име, което значи „земеделец“ — човекът, който обработва земята — а най-близкото до земеделие тази година е здравецът, откъснат от бордюра за китката на бравата.
Кръстен си на змееборец, а най-страшният ти дракон на Гергьовден е братовчедът, който пита кога ще се жениш, някъде между второто агнешко ребро и третата ракия.
На 6 май страната вади танкове по булеварда, църквата вади светеца-воин, а ти вадиш само чашата — и някак пак ти е най-тежката задача за деня.
Носиш име, което цяла фамилия Георгиевци си е предавала от дядо на внук като семейна ценност — и цялата тази компания сега седи на масата, чакайки кой пръв ще стане да плати сметката.