Гроздан е рядко име, което буквално значи грозде, и празнува на Трифоновден — деня на лозарите. Имен ден на 1 февруари, заедно с всички Трифоновци.
Трифоновден на 1 февруари е църковният ден на Свети Трифон — раннохристиянски мъченик, когото традицията е направила покровител на лозарите и градинарите. За носителя на името Гроздан празникът пада особено точно: човек, чието име буквално значи грозде, вдига чаша на деня, посветен на онзи, който пази лозето.
Самото име Гроздан идва от българската дума грозде — плода на лозата — и е от славянски произход. То е име-пожелание за плодородие и обилие: кръщавали са така, за да расте детето здраво като лозата, натегнала от грозде. Женските форми са Грозда и Гроздена; коренът е бил най-жив по лозарските краища на България, а днес името звучи архаично, но остава едно от малкото имена, които носят цяла лоза в две срички.
Светецът е Свети Трифон, роден в първата половина на III век в малоазийското село Кампсада, който от дете пасял гъски. Житието му приписва дарба да изцелява болни и да прогонва зли духове — изцелил дори дъщерята на римския император Гордиан — а той загива мъченически при гоненията на Деций около 250 година. Църквата го помни като лечител и чудотворец, но народът го е запомнил преди всичко като господар на лозето — същото лозе, което стои в името на Гроздан.
Народната половина на празника е Трифон Зарезан, който днес се пада на 14 февруари. Мъжете излизат на лозето с вино, хляб и печена кокошка, ръсят пръчките с вино за плодна година и подкастрят по няколко лозови пръчки — обредното зарязване, което трябва да събуди лозата за новия сезон. После избират „цар на лозята“, увенчан с венец от пръчки, който обикаля селото. Целият обред мирише на вино още преди първата глътка.
В кючешкия прочит Трифоновден е денят, в който зимата още държи, но чашата вече е вдигната. Гроздановците черпят с достойнството на име, зад което стои цяла винена традиция — рядко нечия честитка е толкова буквална, колкото тази на човек, наречен на плода, който пълни бъчвата. Малцина имат покровител, който благославя точно това, което и без друго им се пие. Кючекът е за момента, в който обредното поливане на корена премине в съвсем необредно наливане в чашата.
Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за жаждата, която денят на лозаря обявява за законна още преди обяд. Орк. Кристали — Харчи пари е за размаха на черпещия имен ден, в който Гроздан плаща сметката с широка ръка. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за веселието, което на такъв повод отказва да свърши на залез. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от жаждата, през черпенето, до празника, който се разтяга на цяла седмица.
Трифоновден свършва с чаша, вдигната за реколтата, която тепърва идва. Лозята бяха зарязани, виното — налято, а човекът, чието име значи грозде, изпрати покровителя на лозето по единствения подобаващ начин.
Пожелания
Малцина имат покровител, който благославя точно това, което и без друго им се пие — а твоят светец пази лозето, чийто плод носиш направо в кръщелното.
Кръстили са те с пожелание да растеш здрав като лоза, натегнала от грозде — тоест още от бебе са ти пожелали да натежиш и да те оберат наесен, което звучи по-добре, отколкото е.
Кръстен си буквално на плода, който пълни бъчвата — честитка, толкова точна, че звучи по-скоро като инвентарен опис, отколкото като пожелание.
Светецът ти лекувал болни, гонел зли духове, изцелил дъщерята на римски император — и въпреки цялото това CV загива като мъченик при Деций, обичайната пенсия за раннохристиянски лечител.