Трифоновден на 1 февруари черпи и Грозданка — грозде по име, право на празника на лозарския светец. Народният Трифон Зарезан с виното и зарязването е чак на 14 февруари.
Трифоновден на 1 февруари е църковният ден на Свети Трифон — покровителя на лозарите и градинарите. И ако има име, направено да празнува точно на този ден, то е Грозданка: малко кръщелни имена са толкова буквално вписани в лозето, колкото това, което носи гроздето в самия си корен.
Името Грозданка идва право от думата „грозд“ — славянско по произход, от същото гнездо като Гроздан, Грозда и Гроздена. Тук значението не е скрито зад чуждо житие: то е плодът на лозата, пожелание за плодовитост и изобилие, за семейство, пълно със зърна като чепка. Затова обичаят е бил да се дава на момичета, родени по гроздобер, когато лозето е най-тежко от плод — име, което носи реколтата в себе си още преди детето да проходи.
Светецът зад датата е Свети Трифон — раннохристиянски мъченик от Мала Азия, пасъл гъски от млад, надарен да изцелява болни и да прогонва зли духове, пострадал при гоненията на император Деций. Църквата го помни като лечител и чудотворец, но народът го е направил покровител на лозари, винари и бъчвари. Точно там Грозданка сяда на масата: гроздето най-после среща своя светец.
Народната половина на празника е Трифон Зарезан, който днес се пада на 14 февруари. Тогава мъжете излизат на лозето с вино, хляб и печена кокошка, отрязват ритуално по няколко пръчки и поливат корена с вино за плодородие, а после увенчават един от тях с венец от лозови пръчки и го развеждат из селото като „цар на лозята“. Раната по пръчката трябва да събуди лозата, а виното върху корена е жертвата за реколтата. Свети Трифон пази не само лозаря, а и кръчмаря, бъчваря и соколаря — целия път на гроздето от пръчката до чашата.
В кючешкия прочит Трифоновден е денят, в който Грозданка носи в името си цялата тази лозарска митология, без да е рязала лоза в живота си. Празникът вдига наздравица за реколтата в разгара на зимата, месеци преди първата пъпка — оптимизъм, налят предварително. Че точно грозде по име черпи, докато навън няма и лист по лозите, е шега, която България разказва напълно сериозно. Кючекът е за момента, в който обредът отстъпи на съвсем необредното наливане, а сладкото име се окаже най-точното на масата.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за Грозданка, коронясана над собствената си маса — женският отговор на „царя на лозята“. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за наздравицата, която се повтаря, докато никой вече не я брои. Balkan Fanatic — Whisky Coca Cola е за трезвата истина, че виното на Свети Трифон отдавна дели чашата с каквото друго има на масата. Взети заедно, трите минават през целия ден на Грозданка — от короната, през безкрайния кючек, до чашата, в която вече не се пита какво се налива.
Трифоновден свършва с чаша, вдигната за реколта, която засега е само замръзнала пръчка. Лозето беше зарязано, името оправда корена си, а кючекът изпрати Грозданка през зимния ѝ ден на лозя и наздравици.
Пожелания
Кръщавали са с това име момичета, родени по гроздобер, когато лозето е най-тежко от плод — тоест носиш реколтата в кръщелното, преди изобщо да си проходила.
Вдигаш наздравица за реколта в разгара на зимата, месеци преди първата пъпка — оптимизъм, налят предварително, който България разказва напълно сериозно.
Светецът ти пази лозаря, кръчмаря, бъчваря и соколаря — целия път на гроздето от пръчката до чашата, тоест цялата верига, по която трезвостта се губи по пътя.
Носиш цялата лозарска митология, без да си рязала лоза в живота си — име, което върши работата на цял занаят, докато ти само вдигаш чашата на финала.