Костадиновден — 21 май — носи името на императора, прекръстил Византион на свое собствено име. В България „Константин“ живее предимно в разговорната форма „Костадин“ или умалителното „Косте“.
Костадиновден на 21 май носи името на Константин Велики — императорът, прекръстил Византион на свое собствено име и обърнал една империя към нова вяра. Дели деня с майка си Елена, но в България живее предимно под разговорните форми Костадин и Косте.
Името идва от латинското Constantinus и означава „постоянен“ — качество, което самият император доказва, като задава посока, задържала се повече от хилядолетие. От корена растат Косьо, Косте, Дино.
Светецът е Свети император Константин Велики, фигура от четвърти век с огромна тежест за християнството. С Миланския едикт от триста и тринайсета година той узаконява вярата, преследвана дотогава; малко по-късно основава на брега на Босфора нов град, Константинопол, който за столетия ще бъде център на източното християнство. Кръщава се едва на смъртния си одър, но историята го запомня като първия християнски император.
Градът, който Константин основава на брега на Босфора, надживява самата Римска империя и за повече от хилядолетие остава сърцето на източното християнство — под името Константинопол, а после Цариград, дълбоко вписан и в българската история. Едиктът, с който императорът прекратява гоненията, обръща посоката на цяла цивилизация: от преследвана секта християнството става първо търпяно, после държавно. Значението на името — „постоянен“ — се оказва почти пророческо за човек, чиито решения държат хилядолетие. Носителят на кръщелното дели празника си не просто със светец, а с една от най-трайните политически фигури в историята, редом с майка си.
Както и майка си, Константин стои в основата на нестинарството — странджанския обичай, при който боси хора танцуват по жарава с икони на двамата светци в ръце. Обредът, признат от ЮНЕСКО, прави Костадиновден един от малкото имени дни с истински огнен реквизит. Носителят на името дели празника си с император, столица и ходене по въглени — солиден пакет за едно кръщелно.
В кючешкия прочит Костадиновден е денят на постоянството, честван в късна пролет. Косьовци, Костета и Динчовци черпят със самочувствието на име, зад което стои цяла империя и една много издръжлива традиция. Кючекът е за момента, когато имперската тежест отстъпва на съвсем земната майска вечер. За разлика от повечето именици, Костадин носи в кръщелното си император, светец и цяла столица наведнъж — товар, който една хубава майска наздравица разтоварва изненадващо бързо.
Кондьо — Show да става е за зрелищната страна на празника, за нестинарския огън, който е спектакъл колкото и обред. Орк. Кристали — Gozilla е за мащаба на фигурата — император, основал столица и обърнал история. Братя Кулинови — Тирбушона е за по-леката, наздравична част на вечерта, когато трапезата се отпуска. Взети заедно, трите песни държат Костадиновден в баланс — между зрелището, мащаба и обикновеното майско веселие.
Костадиновден свършва, когато жаравата угасне и виното поеме нататък. Едиктът беше подписан; столицата беше основана; кючекът изпрати Константин през майския му ден на императори и нестинари.
Пожелания
Името ти значи „постоянен“ — качество, което императорът доказал, като задал посока за хилядолетие, а ти го доказваш, като поръчваш едно и също в кръчмата от години.
Носиш кръщелно с император, столица и цяла империя вътре — а в България то се свило до „Косьо“.
Твоят светец се кръстил чак на смъртния си одър — най-българската стратегия за вяра: оставяш най-важното за последната възможна минута.
С един едикт светецът ти узаконил религия, преследвана дотогава — днес и половин лиценз не се вади толкова бързо по тия земи.