Костадинка празнува на Костадиновден, 21 май — женската форма на голямото име на Константин Велики. Народната традиция свързва деня с нестинарството в Странджа, а работа на празника се отбягва.
Костадинка празнува на Костадиновден, 21 май, заедно с целия константинов куп — Костадин, Коста, Константин и Елена наведнъж. Това е къснопролетен имен ден в чест на двамата равноапостолни светци, а Костадинка го носи през най-мекия, най-народния вариант на голямото императорско име. Малко имена влизат в майския календар с толкова императорски багаж.
Костадинка е женската форма на Костадин, а Костадин е побългареният Константин — същото име, минало през устата на поколения, докато носовата съгласна пред „с“ се изтрие и звукът омекне. Коренът е латинският Constantinus, от constans, което значи „постоянен, устойчив, твърд“. Значението е просто и здраво: постоянство. От същия ствол растат по-градската Константина, мъжките Костадин и Коста, и няколко умалителни. Костадинка е народната, топла форма на едно име, което по същество значи да устоиш. Народната форма закръгля императорското име, без да му отнема тежестта.
Зад празника стоят император Константин Велики и майка му царица Елена. Той е първият римски владетел, приел християнството — с Миланския едикт от 313 г. дава свобода на вярата в империята; тя, по преданието, открива в Йерусалим Животворящия кръст. Наречени са равноапостолни заради заслугите си за утвърждаването на вярата. Затова денят носи и двете имена наведнъж, а Костадинка вади своето от императорската половина на двойката.
В българската традиция Костадиновден е денят на нестинарството. В Странджанско, под звуците на тъпан и гайда, нестинарите танцуват боси върху жарава, понесли иконите на светците. Няма по-точен образ за име, което значи устойчивост: човек, стъпил бос върху жаравата, и все пак невредим. Костадинка носи в корена си точно тази устойчивост — само че обикновено я упражнява върху по-безопасни повърхности.
В кючешкия прочит Костадиновден с Костадинки е пролетен имен ден с най-твърдия възможен корен. Костадинки, Костадиновци и Костовци черпят в късния май, когато овцете вече се доят, агнетата се отбиват, а работа на самия празник се отбягва — удобно извинение, осветено от цели двама светци. На трапезата постоянството отстъпва за една вечер на съвсем непостоянното веселие, а името, което значи „да устоиш“, се проверява основно към полунощ. Костадинка обикновено държи най-дълго — поне до третата песен.
Тошко Тодоров — Вале, Вале е за игривата, народна енергия, с която тръгва вечерта. Тони Дачева — Сладка работа е за сладката, топла страна на трапезата. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за момента, в който именичката се качва на трона на собствения си ден. Взети заедно, трите минават през целия имен ден — от народната игривост, през топлата сладост, до Костадинка, коронована за кралица на една майска вечер.
Костадиновден с Костадинки свършва в топла майска вечер, някъде между жаравата и трапезата. Името обеща устойчивост; вечерта я подложи на изпитание; кючекът изпрати Костадинка през празника ѝ, все така непоклатима на сутринта.
Пожелания
Името ти значи „да устоиш“, а денят ти го илюстрира буквално — човек, стъпил бос върху жаравата и все пак невредим; ти обикновено упражняваш устойчивостта върху по-безопасни повърхности.
Носиш най-мекия, най-народен вариант на голямото императорско име — Костадинка закръгля Константин, без да му отнема нито грам тежест.
Работа на празника се отбягва — удобно извинение, осветено от цели двама светци; рядкото име, чийто имен ден е неофициален почивен ден по висша препоръка.
Името ти значи „да устоиш“ и ти го доказваш всяка година — на трапезата постоянството отстъпва за една вечер, но Костадинка държи най-дълго, поне до третата песен.