Лазаровден е съботата преди Цветница — неомъжени момичета (лазарки) обикалят с песни за плодородие и получават яйца и пари. Лазар от евангелието е бил мъртъв четири дни, преди да се върне.
Лазаровден пада в съботата преди Цветница — подвижна дата, вързана за Великден, така че всяка година се мести, но обредът около него остава непроменен от поколения.
Името идва от еврейското Елазар и означава „Бог помогна“ — подобаващо значение за човек, на когото според евангелието се случва най-невъзможната помощ. От корена растат Лазо, Лазарин, Лазарина.
Светецът е Свети Лазар Четверодневен — приятелят на Христос от Витания, когото евангелието описва как умира и е погребан, а на четвъртия ден Христос го възкресява от гроба. Прозвището „четверодневен“ идва точно оттам: четири дни мъртъв, преди да се върне. Възкресяването на Лазар е предобраз на самото Възкресение и затова празникът му стои преди Страстната седмица, като предвестник на онова, което идва.
Българският Лазаровден обаче принадлежи не толкова на светеца, колкото на момите. На този ден неомъжените момичета, наречени лазарки, се пременят в празнични носии и обикалят от къща на къща с песни за здраве, любов и плодородие, а стопаните ги даряват с яйца и пари. Лазаруването е обред на прехода: момиче, което е лазарувало, вече се смята за „на възраст за женене“ — минало е през ритуала, който го въвежда в кръга на зрелите жени. Песните, стъпките и китките цветя правят Лазаровден един от най-жизнерадостните дни в годината, ден изцяло женски по дух.
Така Лазар носи име с двойно лице: библейски мъж, върнат от смъртта, и пролетен девически празник, който празнува самия живот. Малко имена стоят с единия крак в гроба на Витания, а с другия — в китка минзухари, носена от засмяно момиче по селския път.
В кючешкия прочит Лазаровден е денят, в който възкресението и плодородието се празнуват наведнъж. Лазовци и Лазаринки черпят в разгара на пролетта, обградени от песен и зеленина. Кючекът е за момента, когато обредната песен на лазарките отстъпи на съвсем светската музика на трапезата. На Лазаровден дори кючекът звучи по-пролетно, като продължение на моминската песен с други средства.
Рико Бенд — Gipsy Camp е за пъстрата, шумна енергия на пролетния празник. Влади Марков — 5-6 женички е за самото ято лазарки, обикалящи с песен от двор на двор. Тони Дачева и орк. Кристал — Скитница е за скитащото, обиколно движение на обреда, минаващ през цялото село. Взети заедно, трите песни минават през целия Лазаровден — от пъстрия шум, през ятото моми, до обиколката, с която пролетта се разнася от къща на къща.
Лазаровден свършва, когато лазарките се приберат и празничната трапеза поеме нататък. Пролетта беше обявена от девически гласове, а възкресението — припомнено точно ден преди Цветница. Мъртвият се върна на четвъртия ден; момите изпяха плодородието; кючекът изпрати Свети Лазар през пролетния му ден на песен и възкресение.
Пожелания
Носиш име на човек, който изкара четири дни в гроба и пак стана, все едно нищо не е било — най-впечатляващото връщане от отпуск в цялата писана история.
На твоя ден момите обикалят за яйца и пари срещу песен — най-старата и най-честната бизнес схема, оцеляла в българското село.
Значиш „Бог помогна“ — и предвид на кого се случи, помощта дойде късно, но пристигна. Горе-долу графикът на всяка помощ тук.
Момиче, което е лазарувало, вече е „за женене“ — минало е обреда, който го вкарва в кръга на зрелите. Един ден песен, после цял живот очаквания.