Лазарина празнува на Лазаровден — съботата преди Цветница, когато момите обикалят от къща на къща с песен. Датата е подвижна, вързана за Великден, така че всяка година именният ден се мести.
Лазарина сверява имения си ден по Лазаровден — съботата преди Цветница, деня, в който неомъжените моми обикалят от двор на двор с обредна песен, накичени с китки и венци, и се прибират с яйца и дребни пари. Датата е подвижна, вързана за Великден, така че името не празнува на фиксирано число, а върви със самата пролет и се мести всяка година заедно с целия подвижен цикъл около Възкресение. За носителките денят е двоен повод — и имен ден, и пролетен обред наведнъж.
Името Лазарина е женската форма на Лазар и стъпва на старото еврейско Елеазар — „Бог помогна“. Значение, което приляга на човек, комуто според евангелието се случва най-невъзможната помощ. От същия корен растат Лазо, Лазар, Лазарин и самата Лазарина. Формата Лазарина е предимно българска — женската страна на името се е закотвила по нашите земи и по-рядко се среща извън тях.
Светецът зад деня е Свети Лазар от Витания — приятелят на Христос, за когото евангелието разказва как умира и как го погребват, а на четвъртия ден Христос го връща от гроба. Оттам идва прозвището „четверодневен“: четири дни мъртъв, преди да се върне. Възкресяването му стои точно преди Страстната седмица, като предвестник на онова, което идва, и заедно с Цветница затваря дългия Велик пост. Самото връщане от гроба е предобраз на Възкресението, затова денят му върви най-отпред в поредицата.
Българският Лазаровден обаче принадлежи не толкова на светеца, колкото на момите. Лазарките се пременят в празнични носии и тръгват от къща на къща с песни за здраве, любов и плодородие, а стопаните ги даряват. Момиче, което е лазарувало веднъж, вече минава за „на възраст за женене“ — ритуалът го въвежда в кръга на зрелите жени, а ергените отстрани гледат и си отбелязват коя мома пее най-звънко.
В кючешкия прочит Лазаровден е денят, в който възкресение и плодородие се празнуват наведнъж, а Лазарините черпят в разгара на пролетта, обградени от песен и зеленина. Кючекът поема щафетата точно когато обредната песен на лазарките отстъпи на светската музика на трапезата — моминската песен, продължена с други средства. Пролетта тук не е метафора, а буквалният декор на деня — зеленина, цветя и момински гласове по прашния път.
Орхан Мурад — Ах, жени е за самите моми, за ятото засмени лазарки в центъра на деня. Руслан — Горе на черешата е за пролетната природа, разцъфнала точно навреме за празника. Радо Шишарката — Шопска салата е за трапезата, която поема нататък, щом обредните песни утихнат. Взети заедно, трите минават през целия Лазаровден — от момите, през пролетната природа, до масата, на която денят се доизпива.
Лазаровден свършва, когато лазарките се приберат и трапезата поеме останалото. Датата ще се премести пак догодина, а Лазарина пак ще сверява имения си ден по същата моминска песен — една събота между гроба на Витания и китката минзухари в ръцете на засмяна мома.
Пожелания
Името ти значи „Бог помогна“ — носено е от човек, върнат от гроба на четвъртия ден, тоест помощта идва, но никога навреме.
Празникът ти стои в самия край на дългия пост — толкова седмици въздържание, приключени с една пролетна събота на трапезата. У нас търпението винаги свършва в чинията.
Именният ти ден няма фиксирано число — мести се всяка година с Великден, защото дори празникът ти отказва да се ангажира с дата.
Обикаляш от двор на двор с песен за здраве и любов, а се прибираш с яйца и дребни пари — първият честен хонорар за изкуство у нас.