Любов е най-малката от четворката. Черпи на 17 септември — денят на концептуалните добродетели като женски имена. В кючека „любов“ е може би най-честата дума в текстовете въобще.
Любов е най-малката от трите сестри-мъченици — Вяра, Надежда, Любов — и затваря тройката добродетели с онази, която според апостол Павел е по-голяма и от вярата, и от надеждата. Черпи на 17 септември със сестрите си и майка си София, носейки може би най-голямата дума в целия език като собствено име.
Името идва от старобългарското „любъвь“ и е превод на гръцкото Агапе — не влюбеността, не страстта, а най-висшата, безкористна любов. Като най-малката сестра, Любов носи последната и най-голяма от трите добродетели, онази, за която е казано, че никога не отпада. От корена растат Люба, Люби, Любка — нежни форми на голямата дума.
Светицата е Света мъченица Любов, най-малката дъщеря на София, загинала последна от трите сестри през втори век, вероятно още съвсем дете. Има особена жестокост в реда на тяхната смърт — от най-голямата към най-малката, така че майката да изгуби децата си едно по едно, а Любов, най-малката, да види смъртта на двете си сестри преди своята. Затова празникът, макар и светъл по имена, стои върху една от най-мрачните семейни истории в календара.
От трите добродетели любовта е най-разбираемата и същевременно най-неуловимата. Тя е и единствената от трите, която светският свят е присвоил напълно: докато вярата и надеждата са останали донякъде църковни думи, любовта е навсякъде — в песните, в рекламите, в ежедневната реч. В чалга лексикона „любов“ е може би най-честата дума въобще, гръбнакът на безброй текстове, което прави Любов име, чието значение звучи от всеки втори високоговорител в страната.
В народния календар празникът на трите сестри пада в началото на есента. Любов, като най-малката, затваря тройката, а с нея и цялото семейство добродетели, събрани под майчината мъдрост на София.
В кючешкия прочит денят на Любов е празник на най-голямата дума, честван в началото на есента. Люба, Люби и Любки черпят с достойнството на име, което значи самата любов. Кючекът е за момента, когато сериозността на добродетелта отстъпи на съвсем несериозното веселие. Има известна ирония в това най-честата дума в чалгата да е и име на детска мъченица — свещеното и естрадното, събрани в едно кръщелно. Малцина, пеейки думата за пореден път, се сещат, че тя е и име на дете, загинало именно за нея.
Годжи — Cha-cha Chalga е за модерната, безцеремонна енергия на празника. Глория — Ненаситна е за ненаситната страна на любовта, възпята в безброй текстове. Орхан Мурад — Мъка е за по-тъжната нотка, която голямата дума често влече със себе си. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от модерната енергия, през ненаситността, до мъката, неразделна спътница на любовта.
Денят на Любов свършва в мека септемврийска вечер, изпратен с наздравица за най-малката и най-голяма от трите добродетели. Сестрата загина последна; любовта не отпадна; кючекът изпрати Света Любов през есенния ѝ ден на най-голямата дума.
Пожелания
Значението ти гърми от всеки втори високоговорител в страната, а малцина се сещат, че така се е казвало и дете, платило именно за него.
Апостол Павел те обяви за по-голяма и от вярата, и от надеждата; чалгата се съгласи и оттогава те пуска по три пъти на вечер, докато не олекнеш.
Агапе значи безкористната любов — не влюбеността, не страстта — тоест единствената форма, за която в дискотеката никой не пее.
От висшата добродетел, за която е казано, че никога не отпада, до Любка, която отпада първа от списъка с гости — пътят е кратък.