Мадлен е френският прочит на едно от най-тежките евангелски имена, носено под юлското слънце. Черпи на 22 юли, на Света Мария Магдалена, предимно като имен ден.
Мадлен черпи на 22 юли, в най-горещата отсечка на лятото, на деня на Света Мария Магдалена. Празникът е предимно църковен — литургия в памет на светицата — но в България мнозина го карат като имен ден, с трапеза под юлското слънце и наздравица, вдигната за име с дълга евангелска биография под френската му лекота.
Самото име Мадлен е френският прочит на Магдалена. Коренът стига до Магдала — рибарско селище на брега на Галилейското езеро, откъдето произхожда светицата, а ивритското „магдал“ в основата значи „кула“. Тоест зад мекото френско звучене стои географско име — родното място, превърнато в кръщелно, „тази от Магдала“. От същия корен растат Магдалена, Мадлена, Магда и Маги.
Светицата е Света Мария Магдалена — мироносица и една от най-верните ученички на Христос. Според евангелията от нея са изгонени седем бяса, след което тя остава при кръста, когато повечето апостоли се разбягват, и първа идва на празния гроб във великденското утро. Затова Църквата я почита като равноапостолна — вярна свидетелка на Възкресението, а не разкаяна грешница, както по-късни западни легенди често са я представяли.
С нейното име народът свързва един много конкретен образ — червеното яйце. По преданието Мария Магдалена поднесла червено яйце с думите „Христос воскресе“ и оттам тръгва целият великденски обичай. Тоест жената, дала името Мадлен, стои и зад най-обикновеното нещо на българската великденска трапеза — боядисаното яйце, което после чукаме за късмет.
В народния календар празникът пада в поредица летни светийски дни, недалеч от Илинден, в най-знойната част на юли. Мадлените черпят под открито небе, когато и най-леката трапеза се мести на сянка, а студената бира се води отделен гост на масата.
В кючешкия прочит денят на Мадлен е малка комедия на контраста. Името звучи френско и градско, някак парфюмирано, а под него седи същата тежка библейска история като зад Магдалена в чист вид — момиче от рибарско градче, видяло празния гроб. Мнозина родители кръщават дъщеря си Мадлен заради самото звучене — френско, меко, малко филмово — без много да се сещат за евангелската биография отдолу. Френският правопис не сменя историята; сменя само етикета. Мадлените черпят с достойнството на име, зад което стои първата, донесла вестта за Възкресението.
Теодора — Как ме кефиш е за самоуверената именичка, която в своя ден си позволява да е доволна от всичко. Орхан Мурад — На море хваща юлската жега и морето, където по това време се събира половин България. Сашо Роман — Царят на нощта изпраща деня в късната лятна веселба, когато трапезата вече не бърза за никъде. Взети заедно, трите минават през целия ден — от сутрешното самочувствие, през летния пек, до нощната наздравица.
Денят на Мадлен свършва в топла юлска вечер, изпратен с наздравица за първата свидетелка на празния гроб. Френското име, българската трапеза и едно червено яйце някъде в дъното на историята — толкова за един имен ден в разгара на лятото.
Пожелания
Звучиш френски и парфюмиран, а „магдал“ в дъното значи на иврит просто „кула“ — френското произношение е само грим върху една твърда като камък стара дума.
Светицата ти първа донесе вестта за Възкресението; ти на своя ден първа съобщаваш, че бирата не е достатъчно студена — и това е сензацията на масата.
Червеното яйце е тръгнало от жена с твоето име, а ти прибираш заслугите чак през юли — извън всякакъв великденски сезон, когато яйцата вече отиват в салатата, не по масата за късмет.
Черпиш в най-знойния юли, до Илинден, с име, от което житието изгонва седем бяса — днес и един да те огрее в тая жега, пак е повече, отколкото климатикът поема.