Магда е съкратената форма на Магдалена и черпи на 22 юли — деня на Света Мария Магдалена. Празникът е предимно църковен, но за повечето Магди е преди всичко летен имен ден.
Магда черпи на 22 юли, в най-горещата седмица на лятото, в деня на Света Мария Магдалена. Празникът е предимно църковен — Българската православна църква отслужва света литургия за светицата — но у дома се свежда до едно просто нещо: телефонът звъни от сутринта, а върху трапезата стои поводът за още една лятна наздравица.
Името е съкратената форма на Магдалена, отдавна откъснала се и заживяла самостоятелно. Магдалена значи „тази от Магдала“ — рибарско градче на западния бряг на Галилейското езеро, откъдето е родом светицата. Самото Магдала идва от арамейско-еврейската дума за „кула“ (мигдал), тъй че през името на едно селище Магда носи в корена си кула. Като отделно кръщелно име Магда се утвърждава по-късно — в Германия, Полша и Скандинавия през XVIII–XIX век.
Светицата зад името е Света Мария Магдалена — мироносица и една от най-верните последователки на Христос, останала при кръста, когато повечето се бяха разбягали, и първа видяла възкръсналия Господ. Затова Църквата я почита като равноапостолна — жената, донесла на самите апостоли вестта за Възкресението. По-късните западни легенди дълго са я смесвали с грешницата, измила нозете Христови, но евангелията никъде не правят това отъждествяване, а православието я почита като чиста и вярна свидетелка. Магда носи име, зад което стои първата свидетелка на празния гроб.
С нейното име се свързва и произходът на един съвсем битов обичай — червените яйца. По преданието Мария Магдалена поднесла червено яйце с думите „Христос воскресе“ и оттам тръгнало цялото чукане на яйца по великденските трапези. Тоест жената, чийто имен ден пада в най-горещото на юли, стои в началото на най-пролетния български обичай — с половин година разминаване между празника ѝ и обичая, който носи.
В кючешкия прочит това е парадоксът на деня: празник с тежка евангелска биография, паднал точно в най-лекото, най-морско парче на лятото. Магда празнува с достойнството на име, зад което стои първата вестителка на Възкресението, но празнува под юлското слънце, с изстудена бира и вентилатор на макс. Никой не пости и никой не отива на църква — просто едно женско име се празнува, докато асфалтът се топи. Кючекът идва точно там, където евангелската тежест отстъпва на съвсем лятното веселие.
Сашо Роман — Мой ангеле е за нежната наздравица към самата именичка, за жеста, който всеки празник очаква. Орхан Мурад — На море е за юлската лекота, за деня, който гледа към морето дори когато трапезата е в панелен блок. Радо Шишарката — Шопска салата е за самата трапеза — за салатата, ракията и повода да седнеш. Взети заедно, трите минават през целия ден — от тоста за именичката, през лятната лекота, до отрупаната маса — летният контрапункт на една тежка евангелска биография.
Денят на Магда свършва в топла юлска вечер, изпратен с наздравица за жената, донесла първата вест от празния гроб. Телефонът най-после е замлъкнал; чашите са още пълни; кючекът изпрати Магда през летния ѝ имен ден.
Пожелания
Носиш в корена си кула — мигдал на арамейски, от рибарското Магдала на Галилейското езеро; а най-високото, което ще изкачиш на 22 юли, е петият етаж без асансьор до трапезата.
Жената зад името ти пусна червеното яйце, от което тръгна цялото великденско чукане; ти празнуваш обичая шест месеца по-късно, с изстудена бира вместо козунак.
Светицата ти видя първа празния гроб и хукна да каже на апостолите; ти на 22 юли виждаш първа коя хладилна чанта е с най-студената бира и хукваш да кажеш на масата.
Име с равноапостолна биография, паднало в седмицата, в която асфалтът се топи — единственото възкресение днес е на вентилатора, който издържа още едно лято на макс.