Мара е народната, по-земна версия на Мария — същото име, свалено от иконата и сложено на трапезата. Празнува на Голяма Богородица, 15 август, заедно с всички Марии.
Мара споделя големия си ден с най-разпространеното женско име в страната: Голяма Богородица на 15 август покрива всяка Мария, Марийка и Мара наведнъж. Това не е дребен повод — Успение на Пресвета Богородица е сред дванайсетте най-големи празника в православния календар и затваря двуседмичния Богородичен пост, който приключва точно на празничната трапеза. Така и постът, и празникът се събират в един ден, което прави обяда особено заслужен.
Самото име Мара е народната форма на Мария — по-къса, по-земна, влязла в бита още през Средновековието и отдавна поела по свой път. Коренът е един и същ: старозаветното Мириам, за чието точно значение езиковедите още спорят — предполагат „горчива“, „желана“ или „любима“, без някой да е напълно сигурен. От същия ствол растат Марийка, Мери, Маца и Марияна; Мара е клонът, който звучи най-домашно и най-малко тържествено.
Успение Богородично отбелязва смъртта и възнесението на Дева Мария — края на земния ѝ път и един от най-тихите по настроение големи празници. Пълната история стои на празничната страница; за името тук стига едно: Мара носи паметта на същата Богородица, закрилницата на майките, децата и дома, и я носи в най-простонародния си вариант — без ореол, но със същата тежест на очакването.
На този ден в църквите се освещават прясно набрани цветя и билки, които после хората прибират у дома и пазят до следващата година. Към Бачковския манастир, където е чудотворната икона, се стичат хиляди поклонници. Вярата тук е физическа — измерва се в километри чакане на августовско слънце, докато стигнеш до иконата. Поклонничеството е колкото духовно, толкова и въпрос на чиста издръжливост.
В кючешкия прочит Голяма Богородица е логистичен кошмар от най-висок ранг: толкова Мари, Марийки и Мери наведнъж, че не можеш да ги обиколиш всичките, а всеки избор обижда някого. И понеже на имен ден в България черпи именичката, Мара плаща сметката за собствения си празник, усмихва се и налива. Кючекът е за момента, в който се отказваш от поименните наздравици и вдигаш една обща — за най-честото име в страната.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за първия час, когато гостите се изсипват и трапезата се пълни, преди някой изобщо да е седнал. Кондьо — Show да става е за момента, в който масата се вдига на крака и денят от литургия окончателно става веселба. Орк. Кристали — Харчи пари е за черпенето, когато Мара вади портфейла за собствения си имен ден, защото така върви редът. Трите заедно очертават дъгата: гостите идват, шоуто пламва, а сметката — както винаги — я плаща именичката.
Голяма Богородица свършва, когато и последната Мара е поздравена, а последната халба — платена от нея. Иконата беше почетена, върволицата се проточи, а най-домашното от най-честите имена изкара летния си ден на крак.
Пожелания
Празнуваш в най-масовия имен ден на страната — толкова Мари наведнъж, че честитките се пращат на калъп и пак не стигат; да пропуснеш някоя не е гаф, а статистика.
Ти си Мария в работно облекло — свалена от иконостаса, сложена да реже салати; ореолът остана в църквата, а очакванията към Богородица дойдоха с теб вкъщи.
Коренът ти е Мириам, а какво значи — езиковедите още спорят: „горчива“, „желана“ или „любима“; избери си настроение според това коя по ред наздравица си вдигнала.
На твоя ден вярата е спортна дисциплина — часове в колона под августовското слънце до Бачковската икона, гладна от двуседмичния пост, който удобно приключва чак на обяд.