Мариян е мъжко име, което празнува на Голяма Богородица, 15 август — денят на Успение на Пресвета Богородица. Фиксирана дата, която не се мести, така че поводът се помни без напомняне.
Мариян е мъжко име, което празнува на Голяма Богородица — 15 август, най-големия летен богородичен ден. В самата дата има лека ирония: мъжко име, чийто повод е успението на Дева Мария, тоест празник, около който се събират предимно жени с имена от съвсем друга посока. Един Мариян прекарва деня си като любезно допуснат гост на чужда почит, което не е лоша позиция, стига да не очаква прожекторът да е върху него.
Името има две главни линии на произход и никоя не е напълно сигурна. Едната води към латинското родово име Marianus — от Marius, свързвано с бога на войната Марс — и в този прочит значението клони към „мъжествен“ или „воин“. Другата, по-разпространена у нас, приема Мариян за мъжката форма на Мария, тоест през еврейското Мирям, и го тълкува като „принадлежащ на Богородица“. Оттук идват и близките форми — Мариан, а в женски род Мариана и Марияна. Ако някой ти каже, че знае точното значение, вярвай му умерено.
Самият празник е Успение на Пресвета Богородица — един от дванайсетте велики празника в православния календар, който затваря двуседмичния Богородичен пост. Отбелязва смъртта на Дева Мария и възнасянето ѝ на небето. Мариян носи деня си на гърба на това събитие — не свой светец, а най-голямата женска фигура в календара. След дългия пост трапезата се посреща с натрупан глад и Мариян сяда на нея наравно с всички.
На този ден в църквите се освещават прясно набрани цветя и билки, а хиляди поклонници тръгват към Бачковския манастир, където е чудотворната икона на Богородица. Върволицата се точи с часове на августовско слънце — вяра, измерена в километри чакане. Мариян, кръстен косвено на същата Богородица, наблюдава всичко това с известно неудобство, защото повечето поздравления в деня отиват другаде.
В кючешкия прочит Голяма Богородица е ден на Марии, Богомиловци, Богдановци и Деници едновременно, а Мариян е пътникът, който се е качил в движение. Никой не го е забравил, но малцина се сещат първо за него. Смешното е точно в това: цял един празник, около който гравитира женското име на страната, и едно мъжко име, което тихо си взима парче от тортата, без да обяснява как се е озовало в списъка.
Кондьо — Show да става е за момента, в който гостите пристигат и денят най-после тръгва по релсите на веселбата. Кали — Медовина е за наздравицата — сладка, бавна, вдигната за всички именици наведнъж, Мариян включително. Ивана — Шампанско и Сълзи е за края, когато радостта и умората се смесват в една чаша и вече не се различават. И трите заедно очертават дъгата на деня — от влизането на гостите, през сладката наздравица, до шампанското, в което накрая плува по някоя сълза.
Голяма Богородица свършва, когато и последният Мариян е поздравен между всички Марии. Иконата беше почетена, върволицата се разотиде, а мъжкото име прекара най-големия си ден като гост на чужд празник — което, честно казано, му отива.
Пожелания
Името ти значи или „воин“ през бога на войната Марс, или „принадлежащ на Богородица“ — двете най-крайни версии на едно име, а единственото сигурно е, че никой на масата не знае коя точно черпи.
Празникът ти отбелязва смъртта на Дева Мария — „успение“ е точно това, приспано с по-мека дума. Ти вдигаш наздравица за нечие успение отпреди две хиляди години и никой на масата не намира това за странно.
Върволицата към чудотворната икона в Бачково се мери в часове чакане под жаравата, не в метри; ти изкарваш най-големия си ден с тихата надежда някой да се сети, че и Мариян е в списъка.
Празникът ти затваря двуседмичния Богородичен пост — тоест единственото, което със сигурност приключва на твоя ден, е чуждото гладуване. Ти просто сядаш на готовото.