Маринела е умалителната морска форма на Марина и черпи на Маринден, 17 юли, сред Горещниците. Празникът пада в най-горещия ъгъл на лятото, затова кючекът тръгва привечер, когато жегата най-после отпусне.
Маринела черпи на Маринден, 17 юли, в най-нажежената сърцевина на лятото — денят, в който носи морето в името си и огъня в календара, без никой да я е питал дали иска и двете. Празникът пада на последния от Горещниците, така че „малката морска“ празнува точно когато морето е най-малко полезно.
Името е умалителната форма на Марина — морското име, слязло една степен по-нежно. Коренът е латинското marinus, „морски“, а наставката -ела е умалителна по италиански образец, тъй че буквалният превод е „малката морска“ — сериозна дума, свита до нещо галено. От същия ствол растат по-късите Мариела, Нела и Ела, но пълната форма пази цялото море в себе си, за всеки случай.
Зад името стои света Марина Антиохийска, великомъченица от трети век — дъщеря на езически жрец, приела християнството и загинала съвсем млада. В народната традиция тя е Огнена Мария, господарка на огъня и на змиите, а Маринелите черпят на нейния ден — там, където морската дума среща огнената светица и никоя от двете не отстъпва.
Според вярването, на 17 юли „огън пада от небето“, затова не се палело огнище, пазели се от пожари и мълнии и не се хващала работа, за да не пламне нещо в най-сухата жега. Единственият позволен пламък бил нов „жив“ огън, добит чрез триене на две дървета — тоест в деня, в който небето само хвърля искри, народът предпазливо си пали огън на ръка. Логиката е спорна, но традицията не иска мнението ти.
Горещниците имат и имена — Чурлига, Пърлига и Огнена — три дни, кръстени така, сякаш някой ги е изживял и после ги е описал с последни сили. Маринела празнува тъкмо на третия, когато и названието вече не се преструва, че става дума за приятно време.
В кючешкия прочит Маринден е празник на две стихии наведнъж — морето в името и огънят в деня — а кючекът е третата, най-безобидната от трите. Маринелите вдигат чаши в най-неудобния за празнуване час на годината, когато морето и огънят се смалят до торта, салата и студена бира срещу жегата, а тонколоната поема оттам нататък.
Орхан Мурад — На море държи морския корен, застанал в самото име, дори когато най-близкото море е на другия край на страната. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е самоувереността на жената, която черпи на своя ден и не отстъпва трона заради жегата. Сашо Роман — Царят на нощта е за момента, в който жегата най-после отпусне и кючекът се пренесе в топлата юлска вечер. Взети заедно, трите минават през целия ден — от морето в името, през короната на празника, до нощта, която прибира и жаравата, и дансинга.
Маринден свършва в гореща юлска нощ, когато небето най-после спре да хвърля огън. Морето остана в името; жарта угасна до сутринта; кючекът изпрати Маринела през летния ѝ ден — солена вода и пламък, разделени от една тонколона.
Пожелания
Името ти значи „малката морска“, а празникът ти пада в деня, в който народът вярва, че огън пада от небето — най-студената дума в най-горещия ъгъл на календара.
Кръстена си на светица, наречена Огнена Мария, господарка на огъня и змиите — а най-голямата стихия тази вечер е студената бира срещу жегата.
На Маринден не се пали огнище, пазиш се от пожари и от мълнии, а единственият разрешен огън трябва да се измъчи наново от две сухи дървета — цял правилник, само за да стигнеш до тортата невредима.
Носиш толкова студена, солена вода в едно име, а тази вечер я вдигаш в най-обикновена чаша, в най-неудобния за празнуване час на годината — юли, следобед, достойнство и нищо повече.