Маринден

На 17 юли Православната църква почита св. великомъченица Марина Антиохийска — светица от края на III и началото на IV век, живяла в Антиохия Писидийска в Мала Азия. Дъщеря на езически жрец, тя приема християнството и плаща за това с жестоки мъчения по времето на гоненията срещу християните, като умира съвсем млада. Една от най-обичаните светици в православния свят — и една от малкото, чието име народът е сплавил директно с огъня.

Защото в българския календар денят е Маринден и е третият, последен от Горещниците — 15, 16 и 17 юли, най-горещите дни в годината. Носят имена като поръчкови кючеци: Чурлига, Пърлига и Огнена. Марина е Огнената, господарка на огъня, а според вярванията и на змиите. Смятало се, че на този ден „огън пада от небето“, затова хората не палели огън, пазели се от пожари и мълнии, а обредно палели нов, жив огън — за да подновят домашното огнище.

Логиката е брутално последователна: в най-горещия ден в годината, под покровителството на светица на огъня и на змиите, най-разумното нещо е да не пипаш кибрит. Народът е стигнал до заключение, което всеки пожарникар би подписал, само че през светица. А после пали нов огън от нулата — жив, чист, за огнището — сякаш рестартираш системата, преди да е гръмнала.

Кючек за живия огън на такъв ден върши повече работа от вентилатор: щом термометърът е решил да пари, поне музиката да пари в ритъм. Огнена Марина не иска да гасиш нищо — иска да подпалиш правилното.

Имен ден празнуват Марина, Марин, Маринела, Маринка, Маринчо, Огняна и Огнян. За тях и за трите дни жега тонколоната по-долу държи огъня под контрол — Жега за термометъра, Φωτιά με φωτιά за небето, Молитва за светицата, Имен ден за масата и Бог ли те изпрати за дъщерята, минала от жреца към Христа.