Маша няма собствен ден и празнува назаем — на Голяма Богородица, 15 август, с всички Марии. За половин България името днес значи първо анимационното момиче, чак после именичката.
Маша празнува на Голяма Богородица, 15 август — но взема деня назаем, защото не е самостоятелно кръщелно име, а галена форма. Това не е дребен повод: Успение на Пресвета Богородица е един от дванайсетте велики празника в православието и затваря двуседмичния Богородичен пост.
Името е руската галена форма на Мария — същият корен, само минал през руския умалителен цех. Мария идва от еврейското Мирям, а точното му значение се губи във вековете: предполага се „любима“, „горчива“ или „възвишена“. По българската линия същият корен ражда Марийка, Мими и Мери; Маша е клонът, който дойде отвън и остана.
Успение отбелязва смъртта и възнесението на Дева Мария и е върхът на летния Богородичен цикъл. Денят покрива всички, кръстени на Богородица — а понеже Маша е Мария под друго име, тя влиза в списъка през вратата на майка си.
На този ден хиляди поклонници се стичат към Бачковския манастир, където чудотворната икона на Богородица привлича върволица, каквато малко места виждат. В църквите се освещават прясно набрани цветя и билки, а чакането на слънце е колкото духовно, толкова и физическо изпитание — вярата тук се мери в километри и часове. Осветените стръкове после се прибират у дома и се пазят до другата година, дребна застраховка срещу каквото може да сполети къщата.
Тук е и практическото проклятие на Маша: тя няма собствен ден. Мария разполага с цяла поредица богородични празници през годината — Малка Богородица наесен, Благовещение напролет — а галената руска форма се вози на всеки от тях без билет. Маша празнува, когато Мария празнува, и никой не пита формата за мнение.
В кючешкия прочит Маша носи товар, който никоя Мария няма: за половин България днес „Маша“ е първо анимационното момиче с кърпата на главата, което тормози един мечок, и чак после жив човек. Жена с това име чества имен ден, докато всяко дете под десет години си представя друго. Кючекът е за този момент — когато вдигаш наздравица за Маша, а масата се двоуми за коя точно става дума. Половината вдигат чаша за жената, другата половина се подсмихват за мечока.
Кали — Медовина е за първата обща наздравица, когато чашите се вдигат преди някой да е сигурен по кой точно повод. Ивана — Шампанско и Сълзи е за именичката в центъра, разчувствана някъде между третия тост и втората чиния, щастлива и разплакана наведнъж. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за късния час, когато думите свършват и остава само кючекът, който върти масата, докато краката издържат. И трите заедно очертават дъгата на деня: наздравица, сълза, танц — и една Маша някъде по средата, обградена с внимание.
Голяма Богородица свършва, когато и последната чаша е изпита и последната Маша — поздравена. Иконата беше почетена, мечокът този ден си почина, а кючекът изпрати руската форма на най-честото българско име.
Пожелания
Името ти значи „любима“, „горчива“ или „възвишена“ — векове спорят, а на имен ден масата спори за друго: дали вдигат чаша за теб, или за анимационното момиче, дето тормози мечока.
Нямаш собствен ден — возиш се без билет на всеки богородичен празник през годината. Мария разполага с цяла поредица, а ти влизаш през вратата на майка си.
По българската линия същият корен дава Марийка, Мими и Мери; ти си клонът, внесен отвън и никога върнат — руска галена форма, пуснала корен в български паспорти без нито един собствен светец да гарантира за нея.
Осветените билки от Бачково се прибират като застраховка срещу каквото сполети къщата — тазгодишната ти полица покрива всичко освен въпроса „за коя Маша пием“.