Милчо празнува на Архангеловден, 8 ноември, заедно с Михаиловци и цялото ангелско войнство. На трапезата стоят курбан, пиле, обреден хляб и вино, а името крие рядка нишка към самия архангел.
Милчо черпи на Архангеловден, 8 ноември — есенния празник на архангел Михаил и цялото небесно войнство. На трапезата стои курбан за здравето на дома, задължително пиле, обреден хляб и вино, а Милчо сяда сред цяла рота имена на „М“, повечето от които не помнят защо са тук.
Името е кратка, галена форма с типичното българско окончание „-чо“ — същото, което прави Иванчо от Иван и Пенчо от Петър. Коренът е „мил“, един от най-продуктивните в старобългарската именна система, и значи просто „драг“, „обичан“, „любим“. Но Милчо има и втори произход: умалително е и от Михаил, минало през Мильо и Милко, докато се слее с милото семейство. От същия корен растат Милан, Миле, Милен и Мила — а „-чо“ дава на Милчо селския, топъл тон, който по-гладките му братовчеди нямат.
Свети Архангел Михаил е предводителят на небесното войнство — водачът на ангелите в битката срещу злото и, в народната вяра, онзи, който придружава душите по последния им път. Пълната му история живее на празничната страница. Тук е важна една подробност: докато повечето „М“-имена стигат до 8 ноември само по звук, Милчо държи истинска нишка към светеца — през Михаил, от който е съкратено. Рядко умалително сяда на архангелската трапеза с почти законно основание.
Народният Архангеловден мирише на печено пиле и топъл обреден хляб. Коли се петел за курбан, хлябът се разчупва на масата, виното пълни чашите срещу студа навън. Ноември обаче е месецът на мъртвите в народния календар, а Михаил, като водач на душите отвъд, стои точно на място в него — оттам идва и сянката, която този празник носи и която пролетните имени дни нямат.
В кючешкия прочит смешното е в множеството: около една маса в тъмния ноември сядат трима с корен „мил“, всеки чакащ да чуе собственото си име в наздравицата, а Милчо — с окончанието, което звучи като галено потупване по рамото. Тъжното е, че празникът е и за душите, които вече не сядат на масата. Вярното е, че въпреки това курбанът се яде, виното се пие и кючекът тръгва.
Глория — Скъпи купи ми нещо е за самото значение на името — скъп, мил, обичан — с обрата, че да си нечий скъп значи и да платиш. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за пълната маса и веселието на цялото „М“-множество, събрано под едно крило. Сашо Роман — Царят на нощта е за дългата ноемврийска вечер, в която празникът се измества от трапезата към нощта. Взети заедно, трите песни минават през целия Архангеловден на Милчо — от нежността, през купона, до късната наздравица срещу студа.
Архангеловден на Милчо свършва късно, в дълга и тъмна ноемврийска вечер, изпратен с наздравица за едно скромно, обичано умалително. Курбанът се раздаде; обредният хляб се разчупи; кючекът изпрати Милчо през есенния му ден под крилото на Михаил — този път на човек, който наистина му е нещо.
Пожелания
Другите „М“-та край масата са тук по слух — звучат нещо като Михаил и това им стига. Ти си буквално съкратен от него, така че ако някой горе проверява пропуски, твоят е единственият редовен.
Окончанието „-чо“ те слага в един ред с Иванчо и Пенчо — вечните умалителни, които звучат на десет години дори когато плащат ипотека.
Празникът ти е топъл от печеното пиле, но ноември е месецът на мъртвите, а Михаил води душите отвъд — сядаш на маса, от която някои столове вече са празни.
Името ти има два бащи — веднъж „мил“, веднъж „Михаил“ — и на осми ноември те се събират в един: празнуваш нежната дума и небесния генерал наведнъж, без да избираш.