Миле черпи на Архангеловден, осми ноември — скромно име от корена „мил“, събрано на трапезата с цялата рота имена около архангел Михаил. Курбан, пиле и вино, а кючекът поема оттам.
Миле черпи на Архангеловден, осми ноември — есенния празник на архангел Михаил и цялото небесно войнство. Един от последните шумни есенни празници, преди зимата да затвори вратите. На трапезата задължително има пиле, обреден хляб и вино, а по-грижовните домове колят курбан за здраве на дома и семейството. Заедно с Миле на този ден вдига чаша цяла рота имена на „М“ — Милан, Милен, Милко, Мила, Милица — всички събрани под едно архангелско крило.
Името идва от славянския корен „мил“ — скъп, обичен, драг. Миле е кратка, галена форма от голямото „мил“-семейство и стои редом с Милан, Милен, Миладин и Мила. От същия корен растат Милчо, Милко и Милка — все топли, галени обръщения, а не строги кръщелни имена. По същината си това е пожелателно име: давало се е с надеждата детето да порасне мило на хората и на Бога, а не заради светец или подвиг. Скромен корен с ясно значение — обичан.
Зад празника стои свети архангел Михаил — предводителят на небесното войнство, покровител на войниците и онзи, който придружава душите по последния им път. Пълната му история живее на празничната страница; тук важна е връзката. Миле стига до осми ноември не по корен, а по звук — началното „М“ го събира с Михаил и цялото ангелско множество на една обща трапеза.
Народният Архангеловден мирише на печено пиле и топъл обреден хляб. Курбанът се коли за здраве, хлябът се разчупва на масата, виното пълни чашите, а домакинята нарежда пилето така, че да стигне за всички гости и за още двама, които ще дойдат без покана. Трапезата се държи отворена до късно — на Архангеловден никой не си тръгва рано. Празник на дома, на войника и на душата едновременно.
В кючешкия прочит Архангеловден е ден, в който целият род на „М“ сяда на една маса в тъмния ноември. Смешното е в множеството — трима Миленовци, един Милан, две Мили и някой Миле, всички чакащи да чуят собственото си име в наздравицата. Тъжното е, че празникът е и за душите, които вече не сядат на масата. Вярното е, че въпреки това курбанът се яде, виното се пие и кючекът тръгва.
Сашо Роман — Мой ангеле е за ангелската нотка, точно на място под архангелското крило на празника. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за размаха и фукнята, с които се празнува едно обичано име. Кали — Медовина е за сладкия финал — мед в чашата, за име, което значи точно това: мил. Взети заедно, трите минават през целия Архангеловден на Миле — от ангела, през размаха, до сладкия завършек.
Архангеловден на Миле свършва късно, в дълга ноемврийска вечер, изпратен с наздравица за едно скромно, обичано име. Курбанът се раздаде, обредният хляб се разчупи, чашите се изпразниха, а кючекът изпрати цялото „М“-множество през есенния му ден под крилото на Михаил.
Пожелания
До архангелската трапеза те докара не коренът, а една буква — „М“ в началото ти отвори врата, до която Михаил стигна с меч и цяло войнство.
На трапезата ти всяко второ име започва с „М“ и всеки чака собствената си сричка в наздравицата — а един стол стои празен за онези, чието име вече се споменава само в началото на молитвата.
Домакинята реже курбана така, че да стигне и за двамата, дошли без покана — на този празник гостоприемството не е избор, а точна аритметика.
Твоят е от последните гръмки празници за годината — после зимата спуска кепенците и до пролет никой няма повод да надуе колонка.