Надка е умалителното на Надежда — самата надежда, свита в най-домашната си форма. Празнува на 17 септември, на Софийски ден, заедно с Вяра и Любов — покрай трите сестри-мъченички.
Надка черпи на 17 септември, на Софийски ден, заедно със Софиите и с трите дъщери на светицата. В част от домовете месят пресни питки и ги раздават за здраве, но обичаят е лек и не се пази навсякъде — денят е преди всичко църковен и именен, без голям народен ритуал, който да задължава празнуващата. Повечето Надки просто изваждат чашите и чакат да им звъннат.
Името е умалителна форма на Надежда, станала самостоятелно име, и значи точно това — надежда, упование, очакване на добро. Коренът е старобългарската дума „надежда“, буквален превод на гръцкото Елпида, а наставката „-ка“ е същата, която прави Иванка, Пенка и Радка домашни, всекидневни имена. Оттук тръгват и Надя, и пълната Надежда, но Надка си остава най-приземената от трите.
Светицата е Света София Римска, а трите ѝ дъщери носят имената на трите богословски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Според преданието и четирите загиват като мъченици в Рим през втори век: момичетата на дванайсет, десет и девет години не се отричат от вярата си, а майка им умира от скръб, след като ги погребва. Надка носи името на средната от трите — самата Надежда, добродетелта между вярата и любовта.
В именника Надка е име на цяло поколение. Разцветът му е между трийсетте и седемдесетте години на миналия век, когато „-ка“ е върхът на модата, а после почти изчезва от кръщелните. Днес Надка най-често е баба или леля — жена, която е виждала няколко държавни строя подред и вече не се впечатлява лесно. Именно затова кючекът на нейния ден звучи малко носталгично — свири за жена, която помни повече, отколкото разказва.
В кючешкия прочит денят е смешен точно заради разстоянието между понятието и името. Надежда е богословска добродетел и стои редом с вярата и любовта в едно изречение на апостол Павел. Надка е съседката от втория етаж, която държи упованието в буркан на балкона. Едно и също име минава от теологията до входа, без да губи нищо по пътя — а кючекът е точно за долния му край, там, където добродетелта сяда на трапезата и си поръчва музика.
Сашо Роман — Царят на нощта е за именния ден, който не свършва по светло, а тръгва наистина чак вечерта. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за достойнството, с което една Надка приема честванията, все едно са предвидени от календара. Теодора — Как ме кефиш е лекотата, която сваля богословската тежест от масата. Взети заедно, трите минават през целия ден — от нощната енергия, през царственото спокойствие, до съвсем неканоничното веселие на едно име, което значи надежда.
Денят на Надка свършва късно, с трохи от питките по масата и догоряла свещ на прозореца. Дъщерите станаха добродетели, добродетелите станаха имена, а кючекът изпрати Надежда през есенната ѝ вечер под най-домашната ѝ форма.
Пожелания
Богословската добродетел на апостол Павел, свита до съседката от втория етаж, която държи упованието в буркан на балкона — и точно това е името ти.
Носиш име на жена, минала през няколко държавни строя подред, без да се впечатли от нито един; кючекът ти свири за някой, който помни повече, отколкото разказва.
„-ка“ беше върхът на модата между трийсетте и седемдесетте, после изчезна като всичко от онова време; днес Надка е рядкост, която още знае как да си поръча песен.
Едно и също име минава от богословието до входа, без да губи нищо; Надежда стои до вярата и любовта в Библията, Надка стои до асансьора, който пак не работи.