Пламена значи „огнена“ и празнува точно в деня на архангела с огнения меч — рядко календарът е толкова буквален. Имен ден на Архангеловден, осми ноември — заедно с Михаиловци и цялото небесно войнство.
Пламена носи огъня в самия си корен, а календарът я е сложил точно при архангела, чийто меч по традиция е огнен. Чества се на Архангеловден, осми ноември, заедно с Михаиловци, Ангеловци и цялото небесно войнство — есенен празник с курбан за здраве, задължителното пиле на трапезата, обреден хляб и вино. Едно пламенно име, вмъкнато в деня на войнствения архангел Михаил.
Името е славянско и изцяло българско — женската форма на Пламен, произлязла направо от „пламък“ и старобългарското „плам“. Значението му не крие изненади: „огнена“, „пламенна“, свързано с топлината, светлината и неизчерпаемата енергия. Пламена е от пожелателните имена, с които българинът е кръщавал не по светец, а по качество — да гори, да свети, да не угасва. Тръгва от Възраждането и се засилва през двайсети век, когато чисто българските имена, свързани с природата и огъня, влизат на мода. От корена растат Плами, Мени и Пламче, а до тях стои и по-старинната Пламенна.
Зад празника стои свети архангел Михаил — предводителят на небесното войнство, водачът, който придружава душите. Пълната му история е на страницата за Архангеловден; тук стига да се каже, че е покровител на войниците и закрилник на душите, изобразяван с меч, който по традиция е огнен. Оттам и символичната връзка с името — ангелите са същества на безплътния огън и светлината, а Пламена носи същата стихия в кръщелното си.
На Архангеловден курбанът се прави за здраве на дома и семейството, а трапезата се нарежда сериозно — задължителното пиле, топъл обреден хляб, вино. Това е ден, в който огънят е буквален: в печката, под курбана, в свещта пред иконата. За едно име, което значи „пламенна“, домашното огнище е най-подходящата декорация. Пламена черпи в деня, в който цялата къща мирише на печено пиле и на восък, а огънят под тенджерата върши точно това, което името обещава.
В кючешкия прочит Архангеловден е ден на тежкия ноемврийски курбан, честван, докато навън вече е тъмно в пет следобед. Пламена, Плами и Мени вдигат наздравица за име, което обещава пламък, но го празнува в най-влажния, най-сивия месец на годината. Точно затова кючекът пасва — той е малкият огън, който България пали, когато навън няма никакъв. Пламена е име за жена, която не чака да ѝ запалят настроението; тя си го носи в кръщелното.
Валдес — Жега е за буквалната температура на огненото име, изнесена насред ноемврийския студ. Глория — Ненаситна е за неизчерпаемата енергия, която името обещава и рядко пести. Азис — хоп е за скока във веселието, с който пламъкът се прехвърля от трапезата на дансинга. Взети заедно, трите минават през целия ден на Пламена — от жегата, през ненаситността, до хопа на вечерта.
Архангеловден с Пламена свършва в дълга, тъмна ноемврийска вечер, изпратен с наздравица за име, което значи огън, в деня на архангела с огнения меч. Пламъкът гори, курбанът изстива, а кючекът изпраща Пламена през нейния есенен ден на светлина и печено пиле.
Пожелания
Кръстена си „огнена“ и празнуваш в деня на архангела с огнения меч — рядко календарът е толкова буквален и толкова малко ти помага през сивия ноември.
Име, което обещава пламък, честван в най-влажния месец, когато става тъмно в пет следобед — цялата топлина за деня се събира в печката под курбана и в корена на самото име.
Кръстена не по светец, а по качество — да гориш и да не угасваш — задача, връчена ти на кръщенето без срок и без право на отказ.
Плами, Мени, Пламче — цяло гнездо от една дума за огън, вдигащо наздравица в месец, който прави точно обратното на топло.