Полина носи женското на Павел — име за втори шансове, кръстено на най-известния обърнат гонител в историята. Празнува на 29 юни, Петровден, когато Петровите пости свършват и трапезата се отпуска.
На 29 юни постът свършва и трапезата на Полина се отпуска. Петровден слага край на Петровите пости — затова денят идва с курбан, обикновено петел или пиле, и с разговяване след няколкоседмичното въздържание. Полина отваря вратата на лятото, узрелите череши и първата обилна трапеза от седмици, а гостите сядат с апетита на хора, които са чакали този ден.
Името Полина най-често се извежда от латинското Paulus през женската форма Paulina — тоест женското на Павел, с буквално значение „малък“ или „скромен“. Иронията е същата като при мъжкото име: човекът с най-скромното по смисъл име оформя половината християнско богословие. Тъкмо тази връзка обяснява защо Полина празнува на Петровден, редом с апостола. Има и втора версия — че името е съкратена форма на Аполинария, от Аполон. Умалителните форми на Полина са Поли и Поля.
Поводът е Свети апостол Павел — човекът, който преди обръщението си се казва Савел и гони християните с цялото усърдие, на което е способен. Преломът идва по пътя за Дамаск: светлина го поваля и го ослепява за три дни, а гонителят става най-неуморният проповедник на вярата, която е преследвал. За името остава същината — Полина носи ден, изграден върху един обърнат живот. Денят е споделен: 29 юни е и на Петър, рибаря, така че Полина празнува рамо до рамо с двете колони на ранната църква.
В края на юни черешите са тъмни и узрели — петровките, които зреят чак сега; трапезата на Петровден ги слага до курбана и хляба. Народът връзва деня за първата свобода след поста: месо, вино, песен. Полина влиза в тази картина без много церемонии — черпи, налива и оставя черешовите костилки да се трупат в чинийката до края на вечерта. Никой не пита откога е отворена бутилката.
В кючешкия прочит Петровден е урок по втори шанс, поднесен в жегата. Малко празници честват човек, започнал като враг на собствената си кауза — Павел е доказателството, че биографията може да се обърне на сто и осемдесет градуса и пак да свърши свято. За България, където всеки има поне един братовчед, обърнал листа точно преди да го отпишат, темата е близка. Полина черпи с усмивката на име, зад което стои цяла история за преобръщането.
Орк. Кристали — Харчи пари е за черпенето, което имен ден изисква без уговорки — на Петровден джобът се отваря пръв. Руслан — Горе на черешата връзва деня за сезона му, за узрелите петровки и краткото лято, което не чака. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю вдига последната наздравица, когато трапезата се е стопила до чашата и разговора. Заедно трите обрамчват Петровден както му е редът — с отворен джоб, узряло лято и тост, вдигнат за най-известния обърнат гонител.
Петровден свършва, когато и последната череша е обрана, а курбанът — раздаден. Постът приключи, гонителят стана светец, а кючекът изпрати Полина през летния ѝ ден с пълна чиния и чиста съвест.
Пожелания
Името ти значи „малък“ и „скромен“, а човекът зад него оформи половината християнско богословие; най-скромното име с най-малко скромната биография.
Светлина повали гонителя по пътя за Дамаск и го ослепи за три дни; ти черпиш на деня, в който най-известният обърнат враг стана светец.
Малко празници честват човек, започнал като враг на собствената си кауза; в държава, където всеки има поне един братовчед, обърнал листа точно преди да го отпишат, темата ти е близка.
Оставяш черешовите костилки да се трупат в чинийката и никой не пита откога е отворена бутилката; вторият шанс на Павел, преведен на български за една вечер.