Рада празнува на Коледа, 25 декември — име, което значи радост, паднало точно върху най-радостния ден в календара. Черпи се със свинско печено и козунак, а не с шаран.
Рада е едно от малкото имена, чийто празник не е кръстен на светец, а направо на Рождество Христово — 25 декември, денят, в който трапезата се отрупва със свинско печено, кървавица, сарми и козунак. За разлика от повечето именици, които черпят в чест на някой мъченик, Рада черпи заедно с половин България, докато Дядо Коледа още вади подаръци изпод елхата.
Името идва от славянския корен „рад“ — същия „радъ“, от който тръгва и глаголът „радвам се“. Значи „радостна“, „носеща радост“, „тази, на която се радват“. От същия корен растат Радка, Радослава, Радостина, Радмила и мъжкото Радо; Рада е едновременно самостоятелно име и галената къса форма на всички по-дълги. Малко имена съвпадат толкова точно с празника си — Рада значи радост и се пада на най-радостния ден в годината.
Рождество Христово чества раждането на Иисус Христос във Витлеем — един от дванадесетте велики празника на православната църква и официален неработен ден, при това троен: 24, 25 и 26 декември. Пълната история е на страницата за празника; тук важното е, че име със значение „радост“ се пада точно на деня, кръстен на най-голямата християнска радост.
В нощта преди Коледа коледарите обикалят къщите с благословии и обредни песни, а домакините ги изпращат с баница, орехи, кравайчета и вино — размяна, стара колкото самото село. Групата пее пред вратата, стопанката пълни торбата, и всички се преструват, че песента е за здраве, а не за кравайчетата. Рада, ако е домакиня, е тази, която е месила от предната вечер.
В кючешкия прочит Коледа е денят, в който цялото семейство се събира около една маса, всеки носи по нещо, и към третото ядене някой вече вади телефона с музиката. Има нещо честно в празник, който трае три дни по закон — държавата официално признава, че никой няма да е работоспособен преди 27-и. Кючекът е за момента, в който козунакът е нарязан, чиниите са прибрани, и трапезата минава към по-шумната част на вечерта.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за Рада начело на масата, коронована именичка за трите неработни дни. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за коледната ваканция, която на теория е три дни, а на практика се разтяга до Нова година. Теодора — Как ме кефиш е за радостта, вписана в самото име — женски глас, който изрича това, което трапезата вече е решила. Трите заедно обрамчват Коледа както подобава — с коронована домакиня, с празник, който не признава край, и с радост, записана още в кръщелното.
Коледа свършва някъде към третия неработен ден, когато и последното парче козунак е изчезнало, а елхата свети вече само над празни опаковки. Радостта беше поднесена; името си свърши работата; кючекът изпрати Рада точно там, където започна — на най-радостния ден в календара.
Пожелания
Кръстена си на радостта, а празникът ти е обявен за най-голямата християнска радост — единственият случай, в който настроението ти е узаконено с три неработни дни.
Черпиш в един и същи ден с половин България — предимството е, че никой няма да пропусне черпенето ти; недостатъкът е, че никой няма да го запомни като твое.
Ако си домакиня, радостта, вписана в името ти, започва смяната си в кухнята предната вечер — месиш козунака, докато гостите ти още се радват на дивана.
Към третото ядене някой вади телефона с музиката и трапезата минава към по-шумната част — моментът, в който радостта от името ти спира да е метафора и става кючек.