Радка празнува на Коледа, 25 декември — име, което значи радост, в деня на най-голямата радост. Неработен ден е, така че черпенето минава, без да пипаш отпуска.
Радка празнува на Коледа — 25 декември, деня на едно от най-натоварените менюта в българската година. На трапезата стои свинско печено, кървавица и сарми, козунакът чака реда си, а под елхата има подаръци, увити от някого в единайсет без пет. Име, което дели празника си с раждането на Христос, няма нужда от отделен шаран — то се вписва направо в най-голямата вечеря на месеца.
Името е с древен славянски произход, от корена „рад“ — същия, който стои зад „радост“, „веселие“ и „радвам се“. Значението е буквално „радостна“, „весела“, „тази, която носи радост“. Радка тръгва като умалителна форма на по-дългите Радослава, Радомира и Радостина, но от Възраждането насам стои самостоятелно, без нужда от пълната версия. От същия корен растат Рада, Радина и Ради.
Поводът е Рождество Христово — раждането на Иисус във Витлеем, един от дванадесетте велики празника на църквата и официален неработен ден (24, 25 и 26 декември). Има симетрия, която дори кючекът не може да развали: празникът на радостта носи име, което буквално значи радост. Радка празнува в деня, в който цялата служба се върти около радостта — рядък случай, в който името и поводът казват едно и също нещо.
В нощта срещу Коледа коледари обикалят къщите с благословии и обредни песни, а домакинята им връчва баница, орехи, кравайчета и вино през прага. Обичаят е стар колкото селото — мъжка дружина, тояги, песен за здраве и плодородие, и дарове, които се събират в торба. За една Радка това е денят, в който името ѝ и хоровата благословия под прозореца звучат подозрително в тон.
В кючешкия прочит Коледа е денят, в който цялата фамилия се събира на едно място и се преструва, че се разбира до сармите. Кухнята работи от сутринта, миризмата на печено пълни блока и някой вече пита кога ще режат козунака. Радка черпи, докато Дядо Коледа под елхата раздава подаръци, увити от родители, които твърдят, че нямат представа кой ги е донесъл. Кючекът е за момента след вечерята, когато масата се разчиства и разговорът минава към кой колко е качил.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за събралата се шумна фамилия, всеки с мнение как се завиват сармите. Малките пантери — Ша ля ля е за самата радост, която името носи — веселие без нужда от думи, точно каквото е Коледа след третата чаша. Орк. Кристал, Тони Дачева и Мустафа Чаушев — Шарени Бонбони е за пъстрата празнична трапеза и подаръците под елхата. Трите заедно обрамчват деня както подобава — шумна компания, чиста радост и цветна маса, отрупана точно колкото трябва.
Коледа свършва с изстинал козунак, разопаковани подаръци и една Радка, чието име за един ден съвпада точно с повода. Радостта беше на трапезата; името си свърши работата; кючекът изпрати Коледа преди сметката за декември да пристигне.
Пожелания
Носиш име, което значи радост, а под прозореца ти цяла коледарска чета пее за здраве и плодородие — рядкото усещане името ти да получава хорова подкрепа, преди да си казала дума.
Започнала си като галено съкращение на Радослава и Радомира, но си се изнесла от тях като пораснало дете — днес стоиш на собствени крака и не дължиш на дългата версия нищо освен корена „рад“.
Черпиш, докато цялата фамилия е събрана на едно място и се преструва, че се разбира — примирието държи точно до сармите, а името ти обещава радост поне дотогава.
Три неработни дни, пълен хладилник, фамилия, дошла да провери кой се е променил — не се е, но козунакът е нарязан и това стига за повод.