Радосвет празнува на Коледа, 25 декември — име, което значи светлина, точно когато навън е най-тъмно. Празникът е официален неработен ден, така че черпенето не се сблъсква с работен график.
Радосвет празнува на Коледа, 25 декември — един от малкото имени дни, който няма нужда да си пробива път в календара, защото календарът вече е спрял заради него. Трапезата не пита за име: свинско печено, кървавица, сарми и козунак, а децата ровят под елхата за подаръците от Дядо Коледа. Радосвет черпи в деня, в който цяла България така или иначе е на масата, с чаша в ръка и радио, което вече върти коледни парчета.
Името е славянско и двусъставно — от корена „рад“ (радост) и „свет“ (светлина, свят). Радосвет буквално значи „този, който радва света“ — пожелателно име, дадено с надеждата детето да носи светлина, а не сметки. Женската форма е Радосвета, а от същия корен „рад-“ растат Радослав, Радомир и Рада — цяло семейство, което започва деня с радост още в самото име.
Поводът е Рождество Христово — раждането на Иисус във Витлеем, един от дванадесетте велики празника на православната църква и официален неработен ден (24, 25 и 26 декември). Тоест Радосвет носи име, чието значение съвпада точно с това, което празникът твърди, че се е случило — светлина, дошла на света. Рядко се случва етимология и повод да си пасват толкова; обикновено имената не се стараят чак дотам.
Нощта преди Коледа коледарите обикалят къщите с благословии и обредни песни, а домакинята им връчва баница, орехи, кравайчета и вино, за да не си тръгне благословията празна. Ритуалът е стар пазарлък: песен срещу дарове, светлина срещу баница. Домакинята брои кравайчетата, коледарите бързат за следващата порта, а благословията се раздава на едро, като всичко останало по Коледа. Радосвет, чието име вече обещава светлина, на този ден е в добра компания — цяло село пее по вратите за същото.
В кючешкия прочит Коледа е денят, в който Радосвет черпи, без никой да забележи, защото цялата страна вече черпи. Има нещо честно в имен ден, който се дави в общ празник — миризмата на свинско изпълва блока, козунакът се къса на ръка и никой не се преструва, че държи на диетата до Нова година. Радост срещу студ навън, светлина срещу декемврийската тъмнина, която пада в пет следобед.
Кати — Най ми е добре е за момента, в който трапезата се е събрала и всичко наистина е наред, поне докато трае козунакът. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за насъбралата се компания, която празнува името и празника наведнъж, без да ги различава. Орк. Кристал, Тони Дачева и Мустафа Чаушев — Шарени Бонбони е за сладката част — бонбоните под елхата и шарените опаковки, останали по пода. Трите заедно обрамчват деня както подобава на Радосвет: с радост, с пълна маса и с шепа светлина, опъната от името чак до елхата в панелния хол.
Коледа свършва с оглозган козунак и последна чаша за име, което значи светлина — точно когато навън е най-тъмно. Радост беше раздадена, светлина беше обещана, а кючекът изпрати Радосвет в деня, в който страната и без това не работи.
Пожелания
Кръстен си на светлината в месеца, в който тъмнината пада в пет следобед — етимология, която на Коледа работи извънредно, без да ѝ плащат нощна смяна.
Родителите ти са се надявали да носиш светлина, не сметки — надежда, която декемврийската фактура за парно приема като пряка провокация и вдига мизата.
На вратата ти коледари разменят песен за баница и вино — единственият пазар, на който светлина се купува с тесто, а никой не издава касова бележка.
Малко имена могат да твърдят, че значението им се е сбъднало буквално — твоето може: „светлина на света“ е точно това, което Коледа празнува, така че празникът ти минава за официална проверка на етимологията.