Райна значи царица, но празнува на войнишкия Архангеловден, осми ноември. Курбан за здраве, пиле и вино на трапезата — наздравица за корона, каквато носителката носи най-вече по речник.
Райна е женско име с царско значение, кацнало насред един войнишки празник. Чества се на Архангеловден, осми ноември, когато в много къщи се коли курбан за здраве на дома, а на трапезата задължително има пиле, обреден хляб и вино. Ноемврийският мрак навън прави свещите по-важни, а курбана — по-топъл.
Според повечето български наръчници името идва от латинското regina — царица, кралица; други го свързват със славянския корен „рай-“ и значенията рай, радост, благоденствие. Двете четения не се изключват, а само добавят по една корона на носителката. Рядко женско име носи толкова ясно обещание за власт още от речника. Близки до Райна са галените Рая и Райка.
Зад празника стои свети архангел Михаил — предводителят на небесното войнство, покровител на войниците и закрилник на душите, който според преданието придружава човека в последния му път. Има известна ирония в това, че име, което значи царица, черпи рамо до рамо с военачалника на ангелите — короната и мечът на една трапеза.
Най-известната Райна не е родена с корона, а си я извоюва. Райна Попгеоргиева, двайсетгодишна учителка от Панагюрище, ушива главното знаме на Априлското въстание през хиляда осемстотин седемдесет и шеста година — платното със „Свобода или смърт“, което развяват при обявяването на въстанието. Заради него я наричат Райна Княгиня. Име, което по корен значи царица, си спечелва титлата княгиня не по наследство, а с игла, знаме и турски затвор.
Курбанът на Архангеловден не е гощавка за удоволствие, а сделка за здраве — коли се, за да е мирна годината на дома и живи хората в него. Обредният хляб се разчупва, виното се налива, а по-старите броят кой липсва от миналата година. Кючешки погледнато, това е трапеза, на която се пие едновременно за здравето на живите и за спомена на отишлите си — точно каквото подобава на празника на архангела, който придружава душите.
В кючешкия прочит Архангеловден с Райните е ден с двойно дъно — есенна сериозност отгоре, наздравица отдолу. Райна, Рая и Райка черпят с достойнството на име, което обещава корона, дори когато единственото им кралство е кухнята с курбана. Кючекът е за момента, когато войнишката тежест на празника отстъпи на съвсем невойнишкото веселие.
Глория — Ледена кралица е за царственото значение на самото име, короната, която Райна носи по рождение. Кали — Медовина е за топлата, сладка наздравица на есенната трапеза. Теодора — Как ме кефиш е за своенравната, доволна от себе си нотка на вечерта. Взети заедно, трите песни минават през целия Архангеловден с Райните — от короната, през наздравицата, до своеволието на едно царско име.
Архангеловден с Райните свършва в дълга ноемврийска вечер, изпратена с наздравица за име, което значи царица. Курбанът се изяде; архангелът преброи душите; кючекът изпрати Райна през есенния ѝ ден на корони и знамена.
Пожелания
Царица си само по речник, докато една учителка от Панагюрище извоюва титлата „Княгиня“ наистина — уши бунтовно знаме на двайсет и плати за него с турски затвор.
Едни те извеждат от латинското regina — царица, други от славянското „рай“ — тъй че носиш или корона, или райска градина, а трапезата под тях е един курбан с пиле.
Курбанът тук не е гуляй, а сделка — колиш, за да е жив домът догодина, и се пазариш за здраве с най-строгия купувач в календара.
Рая, Райка, Райна — гнездо от имена, вписали царица в кръщелното, а получили за кралство кухнята с курбана и толкоз.