Руслан значи „лъв“ на тюркски и празнува на Архангеловден, осми ноември, до войнствения архангел Михаил. Име без свой светец, но с готов повод за курбан, пиле и чаша вино.
Руслан е име, което влиза в православния календар през задната врата — тюркско по корен, войнско по значение, без свой светец, но празнуващо наравно с ангелското войнство. Чества се на Архангеловден, осми ноември, когато на трапезата задължително има пиле, обреден хляб и вино, а в много домове се прави курбан за здраве на семейството.
Името идва от тюркското Арслан, или Аслан — „лъв“. През вековете на съседство между Киевска Рус и тюркските народи то преминава в славянските езици, където началната гласна омеква и Арслан става Руслан. Значението остава непокътнато — „подобен на лъв“, с цялата сила на царя на зверовете. В руския свят името се утвърждава след поемата на Пушкин „Руслан и Людмила“ от хиляда осемстотин и двадесета година, а от него тръгва и женската форма Руслана.
Зад Руслан не стои светец, а архангел. Архангеловден чества свети архангел Михаил — предводителят на небесното войнство, покровител на войниците и онзи, който придружава душите по последния им път. Име, което означава „лъв“, попада точно на място до войводата на ангелската армия — и двете са фигури на битката, на силата и на защитата. Малко имена в календара пасват толкова буквално на своя ден.
В народния календар денят е сериозен. Курбанът за здраве на дома, пилето на трапезата и чашата вино не са празничен разкош, а молба към закрилника — есенна сделка със силата, която пази войниците и изпраща душите. Народното вярване прави Михаил строг — архангелът взима душата в определения час и не се трогва от молби, затова курбанът е по-скоро уважение, отколкото пазарлък. Руслановци сядат на тази трапеза с име, което вече говори за същата войнска жилка.
В кючешкия прочит Архангеловден с Руслан е ден, в който тюркският лъв и християнският архангел се събират на една маса и се разбират идеално. Едното име дойде от степта през руската литература, другото — от небесното войнство, и двете носят сила. Руслановци черпят в мрачния ноември заради име, което не носи молитва, а рев — и кючекът е точно за момента, когато лъвът реши, че защитата на дома може да почака до сутринта.
Руслан — Горе на черешата е тук заради самото съвпадение, че на Руслановия ден пее човек на име Руслан. Ивана — 100 патрона е за войнската страна на празника, подобаваща на архангела, покровител на войниците. Сашо Роман — Царят на нощта е за лъва като цар на зверовете, вдигнал наздравица в късната вечер. Взети заедно, трите песни минават през целия Архангеловден с Руслан — от съвпадението, през битката, до царската нотка на едно име, което значи „лъв“.
Архангеловден с Руслан свършва в дълга ноемврийска вечер, изпратен с наздравица за тюркския лъв под ангелска закрила. Курбанът беше опечен, войнството — почетено; кючекът изпрати Руслан през есенния му ден на архангели и лъвове.
Пожелания
Името ти значи „лъв“ — тюркското Арслан, дошло през степта и руската литература, докато началната гласна омекне; носиш рев в кръщелно, което никой не е избирал заради кротостта.
Лъв, който черпи в най-мрачния ноември, до архангела-войвода; двамата сте фигури на битката, а най-голямото сражение тази вечер е кой ще извади курбана от казана.
Празнуваш под закрилата на Михаил — покровител на войниците и онзи, който взима душата в точния час и не се трогва от молби; лъвът реве, архангелът гледа разписанието.
Пушкин ти вгради име в поема от хиляда осемстотин и двайсета — два века по-късно най-епичната ти битка е с ноемврийската киша и с това кой да кара до вкъщи.