Александровден на 30 август е последният топъл имен ден на лятото, а Сашо е домашната форма на Александър. Три кючека за трапезата на открито, преди септември да върне разписанието.
Александровден на 30 август лови лятото за опашката — няколко дни преди септември да върне страната на разписание. За Сашо това е последният топъл имен ден на сезона, отпразнуван с усещането, че отпуската изтича, а морето е още топло. Черпи се с лекота, характерна за края на август, когато задълженията са още на хартия. Точно това е Сашо на 30 август — празнуващ с оправданието, че сезонът още не е приключил.
Сашо е умалителната, домашна форма на Александър — името, което вкъщи и на кръчмарската маса никога не звучи в пълния си вид. Александър идва от гръцкото Александрос — „защитник на хората“, от алексейн (защитавам) и андрос (мъж). Значението е войнствено и благородно; формата Сашо е неговата версия по чехли и потник. От същия корен растат Сашко, Сандо, Ацо и Александра. Сашо е формата за всекидневието — тази, с която името слиза от учебника и сяда на масата.
Светецът зад датата е Свети Александър — патриарх Константинополски от четвърти век, участник в Първия вселенски събор в Никея през 325 година, защитавал православието срещу арианската ерес до дълбока старост. Но малцина Сашовци се сещат за патриарха; над всяко „Александър“ виси сянката на македонския цар, покорил половината познат свят преди трийсетата си година. Сашо носи кръщелно, което обещава величие — и оставя на носителя да реши колко от него да изпълни.
В народния календар 30 август е „летен Александровден“ — ден без обредни практики, чиято единствена традиция е самата трапеза. Няма венец, няма гадаене, почти няма обичай извън наздравицата; има маса на открито, ракия, докато вечерите са още топли, и телефон, който звъни цял ден с „честит имен ден, Сашо“. Именикът не готви — той посреща; всеки, който мине, е поканен, а да откажеш ракията почти обижда. Обредът е черпенето, а олтарът е балконът.
Тук е и вицът: кръщават те за завоевател, а всички те викат Сашо. Разстоянието между Александър Велики и неделния Сашо е точно толкова, колкото между Индия и мястото за паркиране пред блока — и двете превзети с еднаква упоритост. Кючекът е за този Сашо: не за империята, а за наздравицата, с която той защитава единственото, което наистина брани — доброто настроение на масата.
Сашо Роман — Ой, Сашко е буквално името, извикано през масата — парче, в което певец на име Сашо назовава именика на празника. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за поредната ракия, за жаждата, която августовската трапеза изисква по право. Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за компанията, събрана около Сашо — „фирмата“, която прави имения ден. Заедно трите звучат като самата маса: името, чашата и хората около нея.
Александровден свършва с усещането, че лятото си отива с него, а септември вече чука на вратата с целия си делник. Патриархът остана в историята, Великият — в учебниците; Сашо остана на балкона, докато телефонът звъни за последен път.
Пожелания
Кръщелното ти обещава „защитник на хората“ — гръцко, войнствено, героично; на 30 август обаче цялата ти отбрана се свежда до това да пазиш последната ракия от вече отказалия, но пак посягащ роднина.
Записан си Александър — завоевател по документи — но откакто се помниш, никой не е изричал цялото име; вкъщи и на кръчмарската маса си само Сашо, версията, дошла на бял свят по потник и джапанки.
Светецът ти е спорил с арианските еретици до дълбока старост, за да опази православието — ти на 30 август браниш със същото упорство единствено правото на трапезата да не свършва, докато вечерите са още топли.
Единственият обред на деня ти е черпенето, а олтарът е балконът — не готвиш, само посрещаш всеки, който мине, и до вечерта телефонът е звънял толкова пъти с „честит имен ден, Сашо“, че името ти започва да звучи като мелодия за звънене.