Света София е майката на три мъченици с концептуални имена — Вяра, Надежда, Любов. Всичките четири черпят заедно на 17 септември. В по-буквален план: София е и столицата.
София е двойно име — на гръцки означава „мъдрост“, а на картата означава столицата на България. Малко кръщелни носят такъв двоен товар: едновременно най-абстрактното от понятията и най-конкретното от местата. Софиите черпят на 17 септември, заедно с трите дъщери на светицата, чиито имена са цяло изповедание.
Името идва от гръцкото София и означава „мъдрост“ — същата дума, която стои в „философия“, любов към мъдростта, и в „Света София“, храма на Божията премъдрост. От корена растат Соня, Софи, Софка, Софиана.
Светицата е Света София Римска — майка на три дъщери с концептуални имена: Вяра, Надежда и Любов. Според преданието и четирите са мъченици от втори век: дъщерите са измъчени и убити пред очите на майка си заради вярата им, а самата София умира от скръб на гроба им няколко дни по-късно. Така един празник събира четири имена, три от които са теологическите добродетели — вяра, надежда, любов — а четвъртото е самата мъдрост, която ги обгръща. Малко семейства в календара носят толкова концептуален състав.
В България името добива и съвсем земно значение — то е името на столицата, кръстена на своя катедрален храм „Света София“, стоял на хълма още от късната античност. Затова да се казваш София в България значи да делиш име с милионен град, с историческа църква и с абстрактното понятие за мъдрост наведнъж. Уличният надпис, катедралата и философската категория се събират в едно кръщелно.
В народния календар празникът на София и дъщерите ѝ пада в началото на есента, в поредица от септемврийски женски имени дни. Мекотата на ранната есен обгръща празника, а Софиите черпят под знака на мъдростта и на трите добродетели, носени от сестрите-мъченици.
В кючешкия прочит денят на София е празник на мъдростта, честван без излишна премъдрост. Сони, Софи и Софки черпят в началото на есента, с достойнството на име, което значи самата мъдрост. Кючекът е за момента, когато философската тежест отстъпи на съвсем нефилософското веселие. Мъдростта, столицата и трите добродетели се побират в едно кръщелно — а кючекът добавя четвъртото измерение, което никой богословски списък не предвижда.
LOLUGI — Сандокан е за модерната, приповдигната енергия на празника. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за неуморната повторяемост на веселието. Глория — Ледена кралица е за достойнството, с което се носи име на цяла столица. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от модерната енергия, през неуморността, до достойнството на едно много натоварено име, носещо и град, и добродетел.
Денят на София свършва в мека септемврийска вечер, събрала мъдростта и трите добродетели на една трапеза, под името, което значи самата премъдрост. Дъщерите загинаха за вярата; майката ги последва от скръб; кючекът изпрати Света София през есенния ѝ ден на мъдрост и добродетели.
Пожелания
Носиш едновременно най-абстрактното понятие и най-конкретното място в страната — „мъдрост“ на гръцки, милионен град на картата. Кръщелно с товар за двама.
Кръстена си на жена, гледала как измъчват трите ѝ дъщери, преди да умре от скръб на гроба им — мъдростта не ѝ спести нищо, само ѝ даде време да разбере всичко.
Един празник, четири имена, четири отвлечени понятия — мъдрост, вяра, надежда и любов на една трапеза. Останалите семейства се задоволяват с рождени дати.
Делиш име с катедрала, с милионен град и с цялата философия — а най-мъдрото, което правиш на празника си, пак си остава да пуснеш кючека.