Цанко празнува на Стефановден — третия и последен ден на Коледа. Именният повод се влива в трапеза, която стои сложена от два дни, така че организация не е нужна, само присъствие.
Цанко празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третия и последен ден на Коледа, който официално вече е работен ден, само че никой не бърза за офиса. Трапезата стои сложена от два дни, гостите не са се разотишли, а Цанко просто наследява купон, който вече върви на пълни обороти. Празнува се здравето на стопанина и на децата над маса, която никой няма сили да разчисти преди Нова година.
Произходът на самото име е спорен и точно затова честният разказвач не го рисува с една линия. Най-често Цанко се обяснява като умалителна, побългарена форма, свързана със Станко — старо име, зад което стои пожеланието детето да остане живо и здраво. По календарната традиция обаче то се води производно от Стефан, през формите Станка и Цанка, и именно затова именикът празнува на двайсет и седми декември. Женската форма е Цанка, а наблизо стоят Цана, Цонка и Цоко.
Светецът зад деня е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Църквата го е сложила плътно до яслата не случайно: радостта от раждането и цената на вярата стоят гръб до гръб в календара. Цанко наследява този патрон по косвена линия, през фонетиката, а не през житието — носи короната на празника, без камъните да му тежат лично.
В битов план Стефановден е ден за наздравица за стопанина. Чашата се вдига за неговото здраве и за здравето на децата, а трапезата е чиста инерция от Рождество — печеното още го има, баницата също, и никой не се прави, че е започнал диета. Цанко седи на почетното място по право, защото името му случайно съвпада с повода, а в България случайният повод е напълно достатъчен.
В кючешкия прочит Стефановден е денят, в който празничната инерция работи изцяло в полза на именика. Цанко не организира нищо — масата е сложена, роднините са налице, поводът е просто продължение на вече започнатото. Кючекът тук е за момента, в който коледната умора и празничният кураж се срещат на третия ден, и куражът пак печели с малко.
Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за компанията, събрана около трапезата от два дни и без никакво намерение да се разпуска. Кали — Медовина е за наздравицата, вдигната за здравето на Цанко, доживял до третия коледен ден в приличен вид. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за разтегления празничен блок, който няма ясен край и просто се носи към Нова година. Трите заедно обрамчват ден, който не иска организация, а само присъствие.
Стефановден на Цанко свършва някъде към Нова година, защото коледната седмица няма спирачка, а именикът просто се носи по течението ѝ от трапеза на трапеза. Камъните останаха в Йерусалим; на Цанко му остана короната на празника и маса, която пак никой не разчисти.
Пожелания
Зад името ти стои Станко — старо пожелание детето да остане живо и здраво; днес пожеланието се е свило до „остани на масата до Нова година“.
Свързва те със Свети Стефан една обща сричка и нищо друго — нито житие, нито кръв. Рядко човек наследява светец на толкова тънко основание и въпреки това сяда да му чества деня.
Произходът ти буксува между Станко и Стефан, но почетното място начело на масата не изисква доказан произход — изисква само да се появиш. Ти се появяваш.
Свети Стефан плати за вярата с камъни; ти плащаш за празника с една стоплена баница — разпределението на цените е крайно неравно.