Цонка празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третия коледен ден. Официалните празници свършиха на двайсет и шести, но трапезата не се е вдигнала — стои сложена вече два дни и никой не бърза.
Цонка празнува на двайсет и седми декември — третия коледен ден, който идва плътно след Рождество и Събора на Богородица. Официалните празнични дни свършват на двайсет и шести, но трапезата не се разчиства дотам: гостите още са в града, ракията още не е свършила, и Цонка се включва в купон, който върви вече от два дни.
Името е чисто славянско и почти изцяло българско — извън езиковата ни територия рядко се среща. Най-често го обясняват като гальовна, умалителна форма на Стоянка, стигнала до Цонка през междинното Цона, от корена „стоя“. Значението е заклинателно: „да стои“, „да остане жива“ — име, което навремето давали като пожелание детето да оцелее. А Стоянка народният календар отдавна пише на Стефановден — заедно със Стоян и Стойка, и цялата рода, тръгнала от „стоя“. И по същата нишка на трапезата на Стефановден попада и Цонка.
Светецът е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Църквата не случайно го поставя веднага след Рождество: радостта от раждането и цената на вярата стоят гръб до гръб в календара. За Цонка връзката минава през Стоянка — женското име, което календарът някога е сложил на една маса със Стефан.
На трапезата семейството се събира и пие за здравето на стопанина и на децата — точно този ритуал, който на Стефановден се повтаря край всяка сложена маса. Наздравицата е за оцелелите, доживели третия коледен ден в добра форма, което в разгара на празничната седмица не е малко постижение.
За Цонка денят е донякъде назаем. Прякото ѝ значение сочи към „стоя“, не към Стефан; на Стефановден я води народната сметка, която някога е вързала Стоянка за деня на Първомъченика, а през нея и Цонка. Резултатът е удобен — готова трапеза, събрани роднини, повод, който не искаш да организираш сам.
В кючешкия прочит съвпадението е твърде хубаво, за да се подмине. Име, което значи „да остане жива“, празнува на деня на първия човек, който не оцеля — убит с камъни заради вярата си. Цонка носи пожелание за живот, кацнало върху памет за мъченик, и никой на масата не се замисля по въпроса. Кючекът обича точно такива несъответствия: пожеланието и камъните на една и съща дата, и трапезата, която не задава въпроси.
Кали — Медовина е за наздравицата за здраве, точно тази, която Стефановден изисква край всяка маса. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която между Коледа и Нова година отказва да спре. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за седмицата без ясен край, в която именницата се носи от трапеза на трапеза. И трите заедно обрамчват ден, който не иска организация — само присъствие и една чаша, вдигната навреме.
Цонка се носи по коледната инерция някъде към Нова година, защото празникът няма ясен край. Камъните останаха в историята; пожеланието за живот — в корена на името; кючекът изпрати Цонка през третия ден на неспирната седмица.
Пожелания
Името ти значи „да остане жива“ и празнува на деня на първия, който не оцеля — убит с камъни за вярата си, никой на масата не се замисля, и точно затова масата работи
Носиш заклинателно име, давано с пожелание детето да оцелее — зашито в кръщелното като застраховка, а най-голямото ти чудо тази година е, че си доживяла третия коледен ден в приличен вид
На Стефановден се пие за оцелелите — а ти носиш име, което е буквално това пожелание, вдигаш чаша за самата себе си, без да го броиш за нескромност
Цяла заклинателна тежест в едно име — „остани, оцелей, издръж“, — а тазгодишната ти битка за оцеляване е дали ще стигнеш до Нова година, без да заспиш в чинията