Валентина празнува на 14 февруари, заедно със Свети Валентин и с Трифон Зарезан. Име с латински корен за здраве и сила, кацнало върху най-разделения ден във февруари.
Валентина празнува имен ден точно там, където никой български празник не иска да стои — на 14 февруари, рамо до рамо с Трифон Зарезан. Докато едните режат лозето и пробват виното, Валентина получава червени рози, картичка и резервация за двама в ресторант, който този ден е вдигнал цените и е сложил свещ на всяка маса. Името ѝ пасва идеално на витрината, дори когато самата Валентина предпочита виното пред букета.
Името идва от латинското Валентинус, а то — от валенс, причастие на глагола валере, „силен съм, здрав съм“. Затова Валентина буквално значи силната, здравата, а не влюбената — романтиката е по-късен слой, залепен отгоре чак векове след това. От същия корен растат мъжкият Валентин и по-късите домашни форми Валя, Вили и Тина, така че една Валентина носи в кръщелното си повече здраве и сила, отколкото празникът ѝ изобщо признава.
Светецът е Свети Валентин — раннохристиянски духовник и мъченик от III век, когото Западът обяви за покровител на влюбените. В България денят му се появи широко едва след 1989 г. и никога не изгони Трифон Зарезан от датата — двамата просто си я делят, единият със сърца, другият с косер над лозата. За една Валентина това е удобно съвпадение: носи западно име на ден, който в България мирише едновременно на рози и на прясно рязана лоза.
Народната картина на 14 февруари е раздвоена по средата. В едната стая стопанинът подрязва лозата и налива първото вино за здраве, в другата гаджето стиска букет от бензиностанцията, защото цветарницата вече е разпродала розите до последното стъбло. Валентина стои точно на границата между двата обичая — име, което звучи западно, кацнало върху най-българската февруарска дата.
В кючешкия прочит 14 февруари е денят на внесения романтизъм, който България пое наведнъж, без да пита за цената. Плюшено сърце с надпис на чужд език, вечеря с фиксирано меню и снимка за социалните мрежи, на която всички изглеждат влюбени поне до десерта. Празникът е млад, внесен и скъп, но се хвана здраво, защото продава чувство на дребно. Кючекът е за момента, в който свещта догори, сметката пристигне и стане ясно кой всъщност черпи.
Глория — Скъпи купи ми нещо отваря деня с единственото искане, което 14 февруари наистина разбира — подарък, и то веднага. Кали — Медовина е за сладката наздравица на масата, когато виното на Трифон и виното на влюбените се окажат едно и също вино. Ивана — Шампанско и Сълзи затваря вечерта честно, защото на този празник двете почти винаги идват в един комплект. Заедно трите парчета минават през целия 14 февруари — от искането, през тоста, до сълзата над празната чаша шампанско.
Валентина си легна с рози на бюфета и восък по покривката. Розите бяха купени, картичката — прочетена, а на съседната маса Трифон още режеше лозето, без изобщо да забележи, че някой му е взел датата.
Пожелания
Валентина идва от „валере“ — силен съм, здрав съм — тъй че по кръщелно си здравата, а не влюбената; романтиката ти я залепиха отгоре чак векове по-късно, като картичка с надпис на чужд език.
Празникът ти е внесен широко чак след 1989 и продава чувство на дребно — свещ на всяка маса, фиксирано меню и сметка, която обяснява защо Трифон предпочете да остане при лозата.
На твоя ден получаваш букет от бензиностанцията, резервация за двама и накрая сметката — единственото на масата, което е силно и здраво точно колкото името ти.
Делиш 14 февруари с косера на Трифон Зарезан — той реже лозе и налива първото вино за здраве, ти режеш торта и вдигаш наздравица за любов; двама стопани на една дата, само че единият беше тук пръв и дори не забеляза, че някой му я взе.