Свети Валентин

Свети Валентин не е бил в официалния ни календар преди 1989 г. Пристигна с пазарната икономика, с цветарниците на ъгъла и с оформлението на първите каталози — и остана без особена съпротива от страна на фолклора или на традицията, и без официална церемония по приемане в националния обичай. Денят намери място рамо до рамо с Трифон Зарезан на 14 февруари и двата са там и до днес без особен конфликт и без съгласуване.

Свети Валентин е западен християнски и светски празник в чест на епископ от III век. В България придобива широка популярност след 1989 г. — паралелно с отварянето на пазара и нарастването на западните медийни влияния в ежедневния живот. Денят съществува рамо до рамо с Трифон Зарезан на 14 февруари, без нито едната страна да оспорва правото на другата да е там. Двойките разменят картички, цветя — предимно червени рози — бонбони и подаръци с различна степен на оригиналност. Ресторантите предлагат специални менюта за влюбени с надценка, съответстваща на датата. В социалните медии 14 февруари е сред най-споделяните дни в годината — снимките с рози и шоколад са устойчиво явление от средата на 2000-те насам.

Свети Валентин е западен внос, но пусна корени без извинение и без особено официално участие. Колко е „чуждо“ едно нещо, с което израснаха две поколения и което е налично в ежедневния разговор от края на миналия век? Въпросът е риторичен. Факт е, че цветарниците на 14 февруари работят с удвоен капацитет — и в Пловдив, и във Варна, и в по-малките градове. Ресторантите са пълни с маси за двама, резервирани с дни напред. Денят е навлязъл в ежедневния ритъм достатъчно дълбоко, за да е реален независимо от произхода, и достатъчно конкретен, за да се усеща като пропуснат, ако не е отбелязан по никакъв начин.

Picks-ите за Свети Валентин са в романтичен регистър без ирония — за деня важи тонът на регистъра и не изисква дистанция. „Като тебе втори няма“ на Азис и Ванко 1 е за влюбените без допълнителна интерпретация — заглавието е буквално, работи директно и не се нуждае от контекст. „На твое място“ на Емрах и Тони Стораро носи романтична напрегнатост от вида, при който не е ясно чий ход е следващ и кой изчаква кого. „Грешно-спешно“ на Теодора е за по-сложен сценарий на 14 февруари — честно казано, такъв сценарий не е рядкост в деня на влюбените и не изисква обяснение. Глория с „Скъпи купи ми нещо“ затваря честно и директно — материалната страна на деня е реална и не се нуждае от извинения или от допълнителна романтизация.