Ванеса е измислено име — английски поет го сглоби от чуждо фамилно и галено, а българският календар го прати на курбан. Имен ден на 7 януари, Ивановден, по линията на Ваня.
Ванеса не е име, което очакваш да чуеш до курбана на Ивановден, и точно затова е там. На 7 януари, докато половин указател Ивановци се събира около тавата с булгур и месо, някоя Ванеса също вдига чаша — вписана в празника по роднинска линия, не по светец. Денят ѝ идва наготово, заедно с най-масовия имен ден в България.
Самото име е чиста измислица — при това добре документирана. Английският писател Джонатан Суифт го сглобява около 1713 г. за Естер Ванхомрих, млада жена, на която е бил учител: взема „Ван“ от фамилията ѝ и „Еса“ от галеното на Естер, и получава Ванеса. Излиза в печат чак през 1726 г., в поемата „Каденус и Ванеса“. Естер пък се свързва със староперсийска дума за звезда, така че ако търсиш значение, то е „от звездата“. По-късно един ентомолог кръщава с него цял род пеперуди, откъдето идва и обичайното обяснение, че Ванеса значело „пеперуда“ — то дойде след поемата, не преди нея.
Светецът на деня няма нищо общо с всичко това. Свети Йоан Кръстител е пророкът, кръстил Христос в река Йордан — аскет с камилска дреха, който яде акриди и завършва обезглавен. Ванеса стига до неговия календарен ден по заобиколен път: през Ваня, което е галено на Иванка, което пък е женската форма на Иван, което е българският Йоан. Четири стъпки деривация делят една салонна английска измислица от юдейския пророк, под чието име тя черпи.
Курбанът е центърът на деня. Готви се в голям казан, раздава се на съседи и минувачи, и колкото повече хора хапнат, толкова по-добре — здравето се дели, не се пази. Около казана се завърта един и същ разговор всяка година: кой Иван на чий дядо е кръстен и защо в тази къща има трима с едно име. Ванеса слуша това отстрани, защото нейното име няма дядо — то има автор.
В кючешкия прочит Ивановден е ден на пренаселеността. Имениците са толкова много, че вечерта не стига да ги обиколиш, а трапезата се пука по шевовете от съименици. Ванеса вкарва в тази стая едно име, което звучи като парфюм или като курортен град, и сяда до Иван, Ваньо и Йовко все едно е нормално. Смешното е, че е — календарът не прави разлика между пророк, юнак и салонна поема, вписва всички под 7 януари и им сипва от същия курбан.
Глория — Ледена кралица е за самото име: излъскано, ефектно, носено като сценичен псевдоним дори когато собственичката му реже лук за курбана. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за трапезата — масата от съименици, събрани под един светец, всеки готов да остане до последно. Азис — Сен Тропе е за фантазията, която името обещава: Лазурния бряг, докато навън е български януари и минус пет. Заедно трите парчета изминават разстоянието между това, което Ванеса звучи, че е, и това, което вечерта всъщност предлага — от лъскавата поза, през претъпканата маса, до курорта, който остава само в песента.
Ванеса излиза от Ивановден с чуждо звучене и домашен курбан в стомаха. Един английски поет измисли името, един български януари го нахрани.
Пожелания
Един английски поет те сглоби през 1713-а от чуждо фамилно и едно галено — на маса, където всяко име се предава по наследство, ти си единствената с рождена дата и учредителен акт.
Значиш „от звездата“ по староперсийски, а на 7 януари звездата ти е окачена над казан с булгур и месо в български януари.
Пътят от една салонна английска измислица до юдейския пророк, ядял акриди, минава през Ваня, Иванка и Иван — толкова прекачвания, че е чудо как изобщо стигаш до курбана, който и без това е за друг.
„Пеперуда“ звучи като най-нежното значение на света, докато не разбереш, че някой ентомолог го закачи по-късно — първо беше просто нечие галено, вписано в чужд стих.