Ванко е галеното лице на най-масовото българско име и празнува на Ивановден, 7 януари. Ако имаш такъв в рода, приготви курбан и още един стол.
Ванко тръгва да черпи на 7 януари и веднага се сблъсква с проблема на всеки Иван — половин махала има имен ден същия ден. Ивановден иска курбан и пълна трапеза, а близките се събират не толкова заради светеца, колкото защото знаят, че при толкова именици все някъде ще остане място.
Ванко е галената, умалителна форма на Иван — не отделно име, а нежната му селска версия, тази, с която баба вика внука от двора. Иван произлиза от еврейското Йоханан, през гръцкото Йоаннис, и означава „Бог е милостив“. Ванко наследява цялото това значение, но го смалява до домашен размер: същата божия милост, само че по чехли. От същия корен растат Ваньо, Йоан, Иво, Ивайло, а в женски вариант Иванка и Ваня, така че Ванко е само едно клонче от най-разклоненото родословно дърво в българския именник.
Светецът е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан. Църквата го почита на 7 януари, ден след Богоявление, когато свещеникът хвърля кръста в ледената вода. Ванко носи умалителна форма на най-масовото име в страната, кръстено на един от най-почитаните светци — тежест, която повечето Ванковци откриват едва когато трябва да черпят цялата тази рода наведнъж.
Курбанът на Ивановден е ритуалът, който заземява деня — казан, който къкри от сутринта, и роднини, които влизат на вълни през целия следобед. Всеки нов Ванко или Ваньо на прага е повод за още една наздравица, а домакинята брои порциите наум и се моли месото да стигне. Стига, обикновено. Ракията свършва по-рано.
В кючешкия прочит Ивановден е ден на неизбежната множественост. Не можеш да минеш без поне трима с това име на масата, а галената форма Ванко е тъкмо тази, която вечерта вади — защото след третата чаша никой не се обръща официално към Иван, всички са Ванко, Ваньо, Ванката. Кючекът е за момента, в който трапезата се размеква и имената олекват заедно с гостите.
Азис и Ванко 1 — Като тебе втори няма е за самоувереността, с която всеки Ванко носи името си, убеден, че точно неговата версия е единствената, макар че втори, трети и четвърти седят на същата маса. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за средата на вечерта, когато курбанът е раздаден и цялата рода се превръща в един голям купонджийски отбор. Сашо Роман — Царят на нощта е за късния час, в който някой премръзнал Ванко се обявява за цар на трапезата и никой няма сили да го оспори. Заедно трите изминават дъгата на Ивановден — от самонадеяното начало, през общото веселие, до момента, в който галеното име се качва на трона на собствената си вечер.
Ванко обикаля цяла вечер, защото имениците са твърде много, за да се обходят навреме. Курбанът се раздаде, ракията свърши първа, а кючекът изпрати умалителната форма на най-масовото име в поредната ѝ претъпкана вечер.
Пожелания
Ванко не е име, а прякор с кръщелно — версията на Иван, с която баба те вика от двора и която на официално гише звучи, все едно още не са ти пораснали мустаците.
Галеното окончание идва в комплект с цялата рода на Иван — Ваньовци, Ивайловци, Иванки — и тежестта на това откриваш чак на седми януари, когато трябва да черпиш телефонен указател, кръстен на един и същ светец.
Трезвен, човек още може да произнесе цялото „Иван“; след третата ракия езикът се предава и всички на масата олекват до Ванко, Ваньо, Ванката — доказателство, че нежността в България е страничен ефект на алкохола.
Понеже носиш най-масовото име, домакинята те посреща с усмивка и с тайно смятане наум дали курбанът ще издържи още един Ванко на прага — гостоприемство, придружено от кухненска аритметика.